„Обществените нагласи, пък и нагласите на бизнеса не толерират специализираната журналистика. Ще бъде така, докато не настъпи поредната страшна финансова и икономическа криза“. Този коментар направи пред „Хоризонт“ журналистът Петър Илиев от вестник „Банкеръ“, чийто екип празнува 25-тата годишнина на изданието.
Първото голямо събитие, в чието отразяване Илиев е участвал, е сделката по уреждане на просрочените задължения на България към Лондонския клуб, а на въпроса ще участва ли и в отразяването на въвеждането на еврото у нас, той отговори така: “ Това, че ще влезем в ERM II, не значи, че бързо ще влезем в еврозоната“.
Рожденият ден на „Банкеръ“ даде повод експертът и журналист да припомни някои от най-значимите събития от света на финансите, намерили място на страниците на изданието. Без колебание сред тях изпъква крахът на Корпоративна търговска банка:
„Когато ти за няколко дни трябва да платиш 800 милиона, и Господ не може да ти помогне. Единственият и най-голям риск за банковия сектор, който е неизчислим и неконтролируем и .не подлежи на никакви надзорни мерки, е политическия риск“, отбеляза Петър Илиев. Политически са и причините КТБ да не бъде преструктурирана: „Преструктурирането означава, че собственикът е наказан, тъй като губи собствеността върху банката. Но ако това беше станало, сега всички вложители на тази банка щяха да са си взели парите“.
Вторият сюжет, белязал ерата на Симеон Дянков и свързан с добре познатата на всички ни метафора за държавния бюджет като „малка постна пица“, Илиев коментира така: „Тогавашният шеф финансовото министерство, аз няма да го нарека финансов министър, направи всичко възможно всичките тези финансови и здрави основи да ги срине“.
Последва едно професионално предизвикателство пред Петър Илиев – да обясни термина брейди облигации за 20 секунди: „Дългови ценни книжа, които държавата, която е лош длъжник, издава и с тях се заменят тези лоши кредити“, даде дефиниция Петър Илиев и коментира сделката на Милен Велчев, когато брейди облигациите се заменят за глобални: „В Европейския съюз не приемат държава, която има брейди облигации – това е „стигмата“, че ти си фалирал“. Велчев също защитава сделката, но предшественикът му Муравей Радев я оспорва, дори от парламентарната трибуна. Радев е сред авторите на друга сделка за част от българския дълг, която според Петър Илиев е брилянтна:
„Купиха на международните пазари за 25 цента за долар дългове на банка на СИВ и казаха, че ще прихванат тези свои взимания едно към едно. За да погасим дълг от три милиарда, платихме една четвърт от него, при това е „ударихме през ръцете“ руснаците“, припомни Илиев. Освен управлението на суверенния дълг той е отразявал и създаването на модерната банкова система у нас, както и банковата криза от 90-те години:
„Аудиторията беше изпаднала в амок. Вложителите не загубиха парите си заради фалита на банките, те загубиха парите, защото инфлацията ги изяде“. Валутният борд „дойде, защото правителството на Жан Виденов отказа да подпише споразумение с Международния валутен фонд и останахме без валутен резерв“.
Повече чуйте от звуковия файл.