Европейската комисия обяви в сряда плановете си за по-голям бюджет на ЕС в размер на 1,279 трлн. евро за седемте години след Брекзит (за периода между 2021 и 2027 година), като в новата бюджетна рамка се предлага намаляване на финансирането за съответните държави, които не спазват върховенството на закона и правилата на Европейския съюз, съобщава агенция Франс прес.
Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че предложенията са „разумни и отговорни“, но идеята за изразходване на повече средства намира съпротива от няколко страни, които са нетни донори в общия европейски бюджет.
Полша и Унгария, които са силно критикувани от Брюксел за неспазване на демократичните свободи, също могат да окажат съпротива относно предложението за „спиране, ограничаване или ограничен достъп“ до финансиране.
„Предлагаме нов механизъм, който ще позволи защита на бюджета от рискове, произтичащи от недостатъци в законовите правила“, посочи Юнкер при представяне на новия средносрочен проектобюджет пред Европейския парламент.
Според шефът на ЕК, напускането на Великобритания през 2019-а година (страна, която е нетен вносител в европейския бюджет) ще остави бюджетна дупка от около 15 млрд. евро, като в същото време ЕС желае отпускането на повече средства за редица амбициозни проекти за обединяване на останалите 27 държави – членки на съюза.
Във връзка с това европейският комисар по бюджета Гюнтер Йотингер заяви, че държавите – членки ще се наложи да плащат 1,114% от годишния си брутен вътрешен продукт за новия средносрочен бюджет на ЕС, като това представлява увеличение спрямо досегашните вноски, равняващи се на 1,0% от БВП за настоящата бюджетна рамка за периода 2014-2020 година, която е в размер на общо 1,0 трлн. евро.
Едно от най-важни предложения включва съкращаване с пет процента на средствата за Общата селскостопанска политика, която представлява най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС, както и намаляване с 5% на Кохезионните фондове, от които се възползват в най-голяма степен най-новите страни – членки на Европейския съюз от бившия Източен блок, включително и България.
Основната цел на политиката на сближаване (т.нар. Кохезионен фонд) ще остане в сила, за да помогне на държавите-членки и на регионите, изоставащи от икономическа, или от структурна гледна точка, да наваксат това изоставане от останалата част на ЕС. Във връзка с това брутният вътрешен продукт на глава от населението ще остане преобладаващ критерий за разпределяне на средствата по Кохезионната програма, докато други фактори като безработицата (по-специално младежката безработица), изменението на климата и приемането и интеграцията на мигрантите също ще бъдат взимани под внимание.
Трябва да се има предвид, че селскостопанските фондове представляват 37% от цялото финансиране на блока, а кохезионните фондове – 35 на сто.
В замяна на тези съкращения, Европейската комисия желае да се харчат повече средства за цифровата икономика, научните изследвания, отбраната и защитата на границите на единния блок срещу масовата миграция.
Предложената от Жан Клод-Юнкер бюджетна рамка вероятно ще предизвика истинска битка на много фронтове.
