Във фоайето на зала „България“ беше открита документалната фото изложба „Райнхард – Владигеров. Взаимовлияния и проекции“, която разкрива не много известни подробности и документи за живота и творчеството на Панчо Владигеров в Германия и за сътрудничеството му с големия немски режисьор Макс Райнхард. Експозицията е представена от къща-музей „Панчо Владигеров“ в София и е част от програмата на „Европейски музикален фестивал“ 2018. Директорът на музея Надя Сотирова разкрива безценни подробности за този период от живота на големия български композитор – как случайно става връзката му с Макс Райнхард, какво място му в културния живот през онези години в Берлин и защо тези подробности днес са позабравени. Това са годините на фокстрота. Всичко е било в забързан каданс, в бърз ритъм и с големи стойности. Името на Панчо Владигеров е едно от най-често срещаните сред композиторите в алманаха на Deutsches Theater, издаден по повод 100 годишнината на театъра.
През 1914 г. Панчо Владигеров постъпва в Държавното висше училище в Берлин и продължава обучението си в Академията по изкуствата. От 1920 до 1932 година той работи като композитор и музикален ръководител в театрите на забележителния немски режисьор Макс Райнхард – централна фигура в театъра на Западна Европа по това време. Бил е известен с пищността на своите постановки. Съпоставят го със Станиславски – обяснява Надя Сотирова.
По музика на Владигеров в Deutsches Theater – Берлин са поставени спектаклите „Цезар и Клеопатра“, „Сънна игра“, „Юдит“, „Тебеширеният кръг“, „Много шум за нищо“ и други, а във Виенския „Театер ин дер Йозефщадт“ се играят „Венецианският търговец“ и „Юарец и Максимилиан“, също по музика на българския творец. От този период в немските и австрийски архиви са запазени оскъдни данни, а настъплението на фашизма и войната заличават много от документите. Нотните ръкописи, събирани и грижливо пазени в архива на композитора, са свидетелствата на това време и неговите проекции в музикалното и театрално изкуство в България.
Концепцията на изложбата е реализирана от творческия екип Надя Сотирова и Светлана Авдала, а художественото оформление е осъществено от Ивелина Велинова и Стоян Бунджулов. Изложбата ще продължи до 14 май.
2010 г. Милчо Левиев създава албум по театралната музика на Панчо Владигеров. В прикачения звуков файл, освен разказа на Надя Сотирова ще чуете и музика от този албум-илюстрация за изключителния заряд, който носи наследството на Панчо Владигеров.
