Днес се навършват 104 години от обявяването на Независимостта на България.
Официално независимостта на България бива обявена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. с Манифест в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
След този акт съвсем естествено Османската империя заплашва страната ни с война, но на тези заплахи България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:
- Руско-турски протокол (1909),
- Българо-турски протокол (1909) и
- Руско-български протокол (1909).
Според тях:
- Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
- Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
- България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
В следствие на това Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България окончателно през месец април на 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Но днес, докато денят на Съединението отново полека започва да възвръща своето значение на голяма дата, то Независимостта на България все още не се усеща като голям празник, и няма такова вълнение, нещо, което не трябва да е така. За това обаче си има логична причина, поради факта, че личността на първият български цар Фердинанд I след Освобождението е твърде противоречива, тъй като само 10 години след важната и гръмка дата за страната ни, си тръгва изгонен от престола, като преди това е довел страната до две национални катастрофи и две загубени войни. От друга, на всички е ясно, че обявяването на независимостта е политически акт и в този смисъл това е преднамерен ход, на управляващите, с който народът няма почти нищо общо.
Но ако погледнем горните факти, и историята като цяло, нито една от тези причини няма основание. През 1908 г. България преживява икономически бум. Страната се развива с главозамайващи темпове и до голяма степен, монархът е харесван и обичан от поданиците си. Освен това той заедно с правителството на Александър Малинов успяват да удържат една от най-големите дипломатически победи, само 22 години след дръзкото обявяване на съединението.
През 1908 г., въпреки че България съществува едва от няколко десетилетия и склонността на българския политически елит да решава споровете помежду си с насилие, перспективите пред страната са бляскави. Само тридесет години след освобождението страната е в постоянен икономически подем, а след обединението на Княжество България с източна Румелия, тя фактически става най-голямата държава с най-силна позиция на Балканите след Османската империя. Съвсем естествено е след тези успехи България да продължи напред. Българските политици имат много работа. Много българи са извън пределите на родината и набиращата мощ държава не може да остави нещата така. Като цяло това е една важна и запомняща се дата в българската история, която поставя мост, начало на нещо така желано и чакано – Независимостта. Може би е нужно отвреме навреме да си припомняме това щом се замислим за празника и да се замислим колко ли много нашите предци са се вълнували от акта. Това поставя нови граници на една държава. И нищо не би трябвало да ги наруши.
Днес председателят на Парламента Цецка Цачева, вътрешният министър Цветан Цветанов, министърът на отбраната Аню Ангелов и народни представители ще се включат в тържествената заря-проверка във Велико Търново за обявяването на Независимостта на България.
