
Говоря за поетите! За хората – изстрадали любовта си към живота. За малкото, които са над инфантилната имитация на възторга и ентусиазма – истинските възторжени ентусиасти… За които правенето на поезия не е средство, а съдба! … В тоя смисъл неговият живот за мен е урок по морал! Говоря за Иван Пейчев!
Това пише поетът Христо Фотев в уводните думи към книгата „Уморени думи“ от Иван Пейчев.
На днешния 16 декември се навършват 100 години от рождението на поета, който всеки може да си спомни, ако е гледал филма „Адаптация“ – по негово стихотворение е направена така обичаната песен от този филм.
Иван Пейчев е роден в Шумен. Учи в Шуменската гимназия, но заради активно участие в ученически стачен комитет и РМС е изключен от гимназията през 1933 без право да продължи образованието си.
От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на в. „Отечествен фронт”, „Работническо дело” и „Стършел”.
През периода 1949-1955 г. работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер.
1958 г. дебютира като драматург с пиесата си „Ковачи на мълнии“. Автор е и на „Трите прилепа“, „Всяка есенна вечер“, „Денят след най-кратката нощ“, а от 1966 г. е драматург в Сатиричния театър в София.
Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София.
Към поезията на Иван Пейчев ще ни върне Борис Арабов, както и незабравимата „Адаптация“, изпълнена от Васил Найденов по музика на Митко Щерев.