През 1997 година Патишана започва работа като охранител на висаджийския бос Георги Илиев, който оцелява бойните му умения. Макар и да не изпъква с анаболни мускули, ръст и тегло, жилавият пловдивчанин поваля противниците си със свирепи шутове и хватки. „Патишана бе сред любимците на Жоро Илиев, защото се биеше като звяр и не се страхуваше. Участвал е в няколко нелегални боя с кикбоксьори които висаджии и сикаджии организираха, за да залагат през 90-те години“, спомнят си летописци на ъндърграунда.
Патишана бе сред хората, които убеждават Георги Илиев да поеме президентския пост на „Локомотив“ (Пловдив). През лятото на 2001 година босът на ВИС-2 заряза „Велбъжд“ от родния си град Кюстендил, след като се изпокара с кмета и тамошната общинска власт и премести футболистите си в Пловдив. Три години по-късно „Локомотив“ стана шампион за първи път в историята си и това бе най-щастливият момент в живота на джудиста Патишана, спомнят си за него приятелите му от града на тепетата.
През лятото на 2005 година Георги Патишанов е сред охранителите, които проспиват убийството на началника си Жоро Илиев. Тогава наемен килър праща куршум в сърцето на Главния, който празнува в „Буда бар“ на Слънчев бряг победата на „локомотив“ над сръбския ОФК „Белград“. На масата на Жори Илиев е Патишана, който по традиция празнува успехите на любимия си „Локо“ със своя началник. „Жоро умря в ръцете ми“, ще каже дни по0късно джудистът.
След екзекуцията на своя шеф и кумир Георги Патишанов спира да посещава мачовете на „Локомотив“, а малко по-късно изчезва от Пловдив.
