Всичко започнало, когато кучето й – мастифът Джейн си играла и без да иска я ударила по носа си с муцуната. От носа й шурнала кръв и се наложило да се обърне към лекарите. Те я уверили, че няма повод за притеснение и я посъветвали да сложи на болното място лед. Но отоците е спадали и след шест месеца Джейн решила да потърси по-компетентни лекари.
Скоро станало ясно, че тя има грануломатоза – заболяване, което може да свърши с фатален край. Скоро Джейн започнала да губи вкуса си и обонянието – тъканите на носа започнали да се разрушават.
„Когато ми поставиха диагнозата, лекарите ми казаха – кучето ви е спасило живота“, спомня си Джейн.
Освен с физическата болка тя трябвало да се сблъска и с реакцията на хора. Питали я дали не е попаднала в катастрофа, а други – дали не е обезобразена от мъжа си.
Лекарите дълго се опитвали да спасят носа, но накрая трябвало да го отстранят. Вместо него зейнала черна дупка. Съпругът на Джейн я поддържал независимо от всичко.
„Дори и да трябваше да ти ампутират ръцете и краката, щях да те обичам както преди“, казвал й той.
Сега 48-годишната майка на две деца има няколко протези на носа, които са неразличими от истинския.
Има си дори „летен нос“ – той е с тен, за да не се налага да си слага грим.
Единственото, което й пречи, е кихането. Но и в това тя вижда позитивната страна.
„Всъщност единственият ми проблем – това е кихането. Трябва да поддържам носа си, когато се налага да го правя. Веднъж по време на неделна, семейна вечер забравих за това, кихнах и носът ми отлетя и падна в краката на сина ми, но дори и това е повод за безобидни шеги, нали“, казва не без чувство за хумор Джейн.
Превод БЛИЦ
