Седмицата преди Великден е със специфична обредност. Всеки ден е различен и със своя обредна практика, свързана с християнството и с фолклора – какво се прави и какво не бива (забранено е) да се прави, обясни в ефира на Радио София етнографът Димитър Василев от Националния исторически музей (НИМ). – Например днес (Велики вторник) е предпоследният ден от тази седмица, в който можете да чистите. На Велики четвъртък се боядисват яйца и се приготвят обредните хлябове.
Боядисването е различно от писането на яйца. Не само в технологията. Писането не навсякъде се е запазило като майсторлък, но интересът се възражда. За разлика от боядисаното, писаното яйце не се прави, за да бъде счупено и изядено, а за да бъде подарено. То е много личен дар и се пази дълго време.
Седмицата и самият Великден са изцяло пропити от символика. От яйцето и козунака до орнаментите по боядисаните яйца, поясни етнографът. 
Целия период до Великден е подчинен на събуждащата се природа, новото начало, животът след зимата. Има немалко момински обичаи, свързани и със „социалните контакти“, и със задомяването и плодовитостта.
Димитър Василев обясни какви различни великденски обредни хлябове съществуват (задължително с квас), както и за какво се използват черупките на яйцата, с които се краси козунакът.
Той покани всички да посетят изложбата „Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи XV-XIX в.“ в НИМ.
Една от целите ѝ е да покаже как се е запазила българската народност през времето на османската империя – благодарение на езика, обичаите, църквата, писмеността…
На 14 април от НИМ организират детски ателиета, а през май – калиграфски курс, в който децата ще се учат да пишат красиво, и то с пера и мастило…
Чуйте целия разговор на Олга Добрева с Димитър Василев.
