Уини Мадикизела-Мандела – борец срещу апартейда в ЮАР и дългогодишна съпруга на Нелсън Мандела, почина на 81-годишна възраст, съобщи личният й асистент, цитиран от Би Би Си.
Уини Мандела е починала след „дълго боледуване в и извън болница от началото на годината“. Уини беше омъжена за Нелсън Мандела в продължение на 38 г., включително 27 г., докато той лежеше в затвора.
Уини е описвана като амбициозна и с борбен характер. За това говори дори моминското й име – Номзамо, което означава „този, който преодолява изпитания“. Също като мъжа си в тийнейджърските си години тя бяга от родителите си, които искат тя да сключи уговорен брак. Осемнадесет години по-млада, тя е само на 20 г., когато се запознава с човека, който вече се е превърнал в „живата легенда“ на „небялата общност“ на Южна Африка.
От самото начало тя знае, че ако сподели живота си с този изключителен човек, ще трябва да жертва много неща в името на каузата. „Омъжих се за борбата, за освобождението на моя народ“, спомня си Уини. Съдбата на Мадиба поднася на съпругата му най-голямото изпитание – да чуе присъдата му на доживотен затвор. Уини успява да запази самообладание и решава просто да запази парче от сватбената им торта, което Нелсън дори не е успял да изяде, надявайки се да го опитат заедно след като излежи наказанието си.
Въпреки „раздялата“, комуникация само чрез писма и редките кратки посещения в затвора, Уини успява да дари съпруга си с две деца. Славата на съпруга й, който е осъден заради борбата за каузата, дава на втората г-жа Мандела прозвището „майка на нацията“. Излизайки от затвора обаче той разбира за амбициите й за големи богатства, за обвинението, че нейни охранители са виновни за смъртта на 14-годишно момче и за любовник, с когото тя е заминала тайно в САЩ, докато той е прекарвал последните си години зад решетките. Борецът за равенство отново е свободен, но казва, че се чувства „най-самотния човек на света“ след развода си.
Уини е описвана като амбициозна и с борбен характер. За това говори дори моминското й име – Номзамо, което означава „този, който преодолява изпитания“. Също като мъжа си в тийнейджърските си години тя бяга от родителите си, които искат тя да сключи уговорен брак. Осемнадесет години по-млада, тя е само на 20 г., когато се запознава с човека, който вече се е превърнал в „живата легенда“ на „небялата общност“ на Южна Африка.
От самото начало тя знае, че ако сподели живота си с този изключителен човек, ще трябва да жертва много неща в името на каузата. „Омъжих се за борбата, за освобождението на моя народ“, спомня си Уини. Съдбата на Мадиба поднася на съпругата му най-голямото изпитание – да чуе присъдата му на доживотен затвор. Уини успява да запази самообладание и решава просто да запази парче от сватбената им торта, което Нелсън дори не е успял да изяде, надявайки се да го опитат заедно след като излежи наказанието си.
Въпреки „раздялата“, комуникация само чрез писма и редките кратки посещения в затвора, Уини успява да дари съпруга си с две деца. Славата на съпруга й, който е осъден заради борбата за каузата, дава на втората г-жа Мандела прозвището „майка на нацията“. Излизайки от затвора обаче той разбира за амбициите й за големи богатства, за обвинението, че нейни охранители са виновни за смъртта на 14-годишно момче и за любовник, с когото тя е заминала тайно в САЩ, докато той е прекарвал последните си години зад решетките. Борецът за равенство отново е свободен, но казва, че се чувства „най-самотния човек на света“ след развода си.