Преди 102 години днешният ден не е съществувал в българския календар. След 31-ви март настъпил… 14 април. Това се случва, защото през 1916 г.. България преминава от Юлианския към Григорианския календар.
Календарната реформа води до редица куриози. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са различни в един и същи ден.
След четвъртък – 31 март, идва петък – 14 април, или както пише законодателят – „Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари“. Така скача „времеброението“ в Царство България след като Народно събрание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар.
Мотивите – да бъдем като „по-просветените държави и народи“ и да имаме по-добри икономически и културни връзки с тях.
„Не е тайна, разбира се, че може би тези действия са форсирани от факта, че България се намира във война. Тогава са годините на Първата световна война и във връзка с кореспонденцията и с военните действия се налага уеднаквяване на календарите със съюзниците“, разказва Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив, цитирана от БНТ.
Календарната реформа води до редица куриози. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са различни в един и същи ден.
След четвъртък – 31 март, идва петък – 14 април, или както пише законодателят – „Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари“. Така скача „времеброението“ в Царство България след като Народно събрание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар.
Мотивите – да бъдем като „по-просветените държави и народи“ и да имаме по-добри икономически и културни връзки с тях.
„Не е тайна, разбира се, че може би тези действия са форсирани от факта, че България се намира във война. Тогава са годините на Първата световна война и във връзка с кореспонденцията и с военните действия се налага уеднаквяване на календарите със съюзниците“, разказва Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив, цитирана от БНТ.
Така през 1916 г. у нас са отпечатани с 13 броя по-малко ежедневници. Но фондът на Националната библиотека пази полемиката около календарната реформа. Изданието на управляващите – в. „Народни права“, нарича календара Грегориански и пише, че въвеждането му „би било така похвално за властта, както и полезно за страната“.
В Закона е упоменато още как „след 14 април всички …сделки, договори… раждания и умирания…“ се „уреждат“ по Григорианския календар „под страха от глобавяне до 100 лева за всеки отделен случай“. Най-потърпевши обаче са учениците, които остават без пролетна ваканция – защото началото на април просто не съществува.