Българската позиция по случая „Скрипал“ е правилната, разумната и работещата позиция, заяви в предаването „Събота 150“ вицепрезидентът Илияна Йотова.
Според нея към момента няма европейски документ, който задължава държавите от Европейския съюз да имат единна позиция по казуса, а всяка страна е оставена да действа според собствените си външнополитически интереси и приоритети. Позицията на България щеше да бъде необяснима преди десет години, когато ситуацията в света беше доста по-спокойна – преди кризите, посочи Илияна Йотова:
„В днешно време, когато борбата с тероризма, международните конфликти са буквално пред вратите ни, една такава позиция от страна на българската държава, която запазва авторитета си сред европейските партньори, а от друга страна запазва възможността да бъде посредник в отношенията с Русия, е не просто разумната, а работещата позиция.“
България не е единствената държава, запазила особен вид неутралитет, предприемайки най-слабата мярка с извикването на посланика ни в Москва за консултации, отбеляза вицепрезидентът и даде примери с реакциите на страни като Малта, Люксембург и Словакия. Според Йотова, Съветът по сигурността към Министерския съвет е проявил мъдрост, а „единството в Европа не бива да бъде свещена крава“. Имало е много случаи, в които подобно единство не е било проявявано и към нас, припомни тя:
„Наясно сме, че една голяма част от кампанията за излизането на Великобритания беше проведена и на гърба и на гражданите от Източна Европа. Не искам да правя този паралел, но когато говорим за единство, трябва да бъдем много внимателни. Единство под ултиматум и натиск няма как да бъде постигнато.“
За три месеца от своето председателство България успя да придвижи напред доста от т.нар. брюкселски досиета, които до края на този мандат трябва да бъдат решени, отчита вицепрезидентът:
„Аз съм по-взискателна и смятам, че България трябваше да направи много повече по реформата в Дъблин, която ни касае конкретно, по политиката за убежища, защото сме външна граница на ЕС. Не ми се иска този въпрос да бъде решаван изцяло в председателство на Австрия и Румъния, защото това са страни, които гледат по друг начин на този въпрос. Австрия е заинтересована от това веднъж завинаги да бъде затворен Балканския път, защото това е проблемният път за нея – през Македония и Сърбия, а приоритетите на Румъния са в по-друга посока – Румъния се счита за страна от вътрешността на Европейския съюз, приоритетите й са повече към Средна и Западна Европа. Именно на България се полагаше възможността да бъде малко по-амбициозна в тази посока, а не просто да се следват бавните темпове, с които Европа реагира. Трябваше да бъде страна с повече самочувствие и да форсира този процес.“
Според Илияна Йотова срещата ЕС – Турция във Варна е разчупила ледовете и е дала сигнал както към ЕС, така и към страните извън Европа, че диалогът трябва да продължи, защото Европа трябва да излезе от капана, в който сама е попаднала.
През последните години Европа е загубила лидерските си позиции, смята вицепрезидентът:
„Дори парадокс – от два мандата вече имаме върховен представител във външната политика, а едновременно с това ЕС избра в много международни трудни, конфликтни ситуации ролята на външен наблюдател и остави други страни буквално да се разпореждат в тези конфликти. Предпазливо отношение, недооценка, слабо лидерство. Няма ги тези визионери, не знаем как ще изглежда Европа след един или два мандата. Страх, ако щете, предпазливост за по-смели идеи – всичко това е част от голямата тема защо ЕС се отдалечи от гражданите.“
За мен беше грешка и неуспешен експеримент начинът, по който беше избран последният председател на ЕК, подчерта Йотова:
„От волята на партията, макар и в европейски мащаб, която е спечелила изборите. Това беше неуспешен експеримент, защото той от само себе си сложи политически отпечатък върху цялата Комисия, а това е, от самото начало орган, замислен като надорган, като законодателен орган, който трябва да работи за интересите на гражданите, а не за определена политическа идеология.“
Как ще изглежда Европа в следващите пет или седем години ще зависи от разпределението на средствата, отбеляза още Илияна Йотова:
„Многогодишната финансова рамка, дискусията и спорът по нея ще започнат също от България и това е важно, защото България трябва да има своя позиция по тази тема. Аз наистина поздравявам всички български политици, които застанахме твърдо зад продължаване на кохезионната политика, политиката на сближаване, защото имаше много силни гласове в Европа тя да бъде заменена с нещо друго, но 80 процента от българските общини на практика се издържат от европейски средства и трябва да си го кажем съвсем честно.“
Диалогът какво и как трябва да се промени в Европа е закъснял, но България като председателстваща Съвета на ЕС има шанса да го започне на всички нива, защото в обществото той върви, заяви вицепрезидентът:
„Но за съжаление на този етап ние имаме два, да речем, по-основни документа. Единият – Бялата книга, която така и не получи кой знае какво разпространение сред европейските общества, просто защото е един теоретичен документ: отново трудно разбираем. Не можеш да „напъхаш“ 500 милиона европейски граждани в пет варианта. Другото, което също си заслужава сериозно внимание, беше една чудесна реч на френския президент Макрон, неслучайно пред Сорбоната, пред младите хора – за бъдещето на Европа. Мисля, че в България от активните ни граждани, от младите хора могат да дойдат много добри идеи, които да бъдат дадени на политиците.“
Необходимо е да бъде променен Лисабонският договор, за да станат координационните действия за борбата с тероризма по-обвързващи между държавите-членки, акцентира върху друга своя позиция Илияна Йотова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.