Тъжно е, когато хората не пеят.
Лошо е, когато хората немеят.
Страшно е, когато хората не смеят да се смеят.
Радой Ралин
––––––––––––––––
Когато бях овчарче на село в АПК,
бях много благодарен за своята съдба.
Щом пукнеше зората, събуждах се от сън
и с моето момиче се срещахме навън.
Така си го представях живота, но уви,
романтиката вече не е като преди.
Не искам да говоря надълго за това,
но още пазя спомен за някои неща.
Един ден в наше село пристигна агроном,
със вносна моторетка и нов магнетофон.
И гръмна махалата от ритми и от туист.
Шушукаха си всички: Това е специалист!
Момите полудяха за него, но нали
романтиката вече не е като преди.
Не искам да говоря надълго за това,
но още пазя спомен за някои неща…
А моето момиче така се промени,
че с мене разговаря с невиждащи очи.
Реши да се изучи и тя – за агроном
и вече се облича във дънков панталон.
На всяка моя дума отвръща твърдо: Не!
Добре, че в АПК-то със плана сме добре.
Александър Петров (1988)
музика: Стефан Димитров, аранжимент: Ив. Платов и Кр. Бояджиев, изпълнение: Цветан „Чочо“ Владовски
––––––––––––––––––––
Народе, накъде я смяташ? Докога ще се мяташ
като влечуго от едно робство към друго…
Радой Ралин, (1993)
музика: Кристиян Бояджиев, изпълнение: Светослав (Славчо) Пеев
––––––––––––––––
На Първи април в пътуването ни сред песенния хумор попадаме на борбата за целувка на Славейков, чуваме останали без отговор въпроси на Ралин и Ферер, заслушани в химновите строфи на Борис Арнаудов се озоваваме в пълния с изненади, любим и на Ги Беар Амстердам, спираме се при агронома в наше село (в духа-на-времето) с перото на Александър Петров, за да стигнем до откровението на Георги Минчев (Гошо!) за митичния Д-р Иванов, когото срещаме ей там, току до наш’та махала. И на Миленита. Такива, а и други работи се случват при нас на Първи април. Водят ни спомени за Златния кос. Не го чуваме, защото от няколко години все не спира да лети.
И се носи нависоко.
Понякога се случва да го зърнем!
При късмет – да го последваме, дори…
