„Присъединяването на Турция към Европейския съюз е много повече в ръцете на съюза, отколкото в нашите ръце, защото ние направихме всичко, което беше поискано от нас. Сега Съюзът трябва да реши дали иска Турция в редиците си. Разбира се, ние искаме да се присъединим към общността и отговор дали това ще се случи и кога, защото чакането продължава твърде дълго.“ Това заяви в интервю за БНР Фатих Туна, който е доктор по политически науки и международни отношения и заместник-председател на истанбулската организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
„От дълго време се опитваме да влезем в Европейския съюз, но той има своите критерии. Проявяваме разбиране към това и ги прилагаме, но всеки път се задават нови изисквания към нас, а това продължава вече твърде дълго“, посочи Туна.
По думите му, резултатът от срещата ЕС – Турция във Варна „е същият, както и след предишни подобни разговори“ и нито е окуражил, нито развълнувал Турция.
Запитан как ще убедят скептиците, които са против членството на Турция в ЕС, Фатих Туна коментира, че Турция може да е полезна на Европейския съюз и в икономически, и политически план, а от подобно партньорство съюзът би спечелил много:
„Турция е голяма страна на прага на Близкия изток, Азия и Африка. Намираме се на границата между западната и източната цивилизация. Държавата ни свързва Азия и Европа – мястото, където се произвеждат стоките и се срещат интересите на производителите и потребителите на петрол и газ.“
„Има фундаментални проблеми с Европейския съюз, които трябва да бъдат решени единствено от истинска среща на върха – с лидерите на всички европейски държави. Във Варна не можеха да се вземат решения, които да са обвързващи за страните-членки.“ Така смята Онур Йоймен – бивш турски посланик в Чехия, Германия, Дания и в НАТО. Йоймен е бил и постоянен секретар на Министерството на външните работи на Турция и два мандата депутат от опозиционната Народнорепубликанска партия.
„След влизането на Кипър в ЕС, в Съюза има две страни, чиято цел е да блокират турското присъединяване или да използват преговорите за постигане на свои цели. Има други страни като Австрия или партии като германските християндемократи, с които трябва да бъдат разрешени проблемите преди да очакваме членство“, коментира Онур Йоймен.
„Ако казват, че принципът е да не се допуска членство без проблемите със съседите да са разрешени, как гръцката част на Кипър беше приета като пълноправен член, след като има проблем с Турция? Този европейски аргумент просто е незащитим“, добави той.
Сред турците има голямо разочарование, турските граждани са уморени от ЕС и подкрепата за пълноправно членство е много малка, каза Онур Йоймен и се аргументира: „Съветът на ЕС наложи вето върху 8 преговорни глави. Франция блокира още 5 глави, после отмени едно вето. Гърция наложи ембарго на още 6 глави. Т.е. общо не можем да преговаряме по 18 глави. 16 са замразените сега, така че практически няма глави, по които да се преговаря. До момента това не е било прилагано спрямо никой друг кандидат за членство.“
„В случай, че Турция не се присъедини към ЕС, ние няма да сме единственият губещ“, убеден е Йоймен: „И в Европа един ден ще се питат кой „изпусна“ Турция. Защото ми се струва, че настоящите лидери на Европа не могат да се мерят с бащите-основатели след Втората световна война. Ако принудят Турция да търси други варианти, те ще са губещите в много сфери. Мисля, че към настоящия момент европейските лидери не са способни да схванат какви са дългосрочните интереси на Европа и чувствата на турския народ.“
Двете мнения чуйте в звуковите файлове.