Днес се навършват 129 години от построяването на най-разпознаваемата забележителност в света – Айфеловата кула. Тя е висока 300 метра, a посетителите, които се редят на опашка, за да погледнат Париж от последния й етаж, са 7 милиона на година. На 7 години кулата се пребоядисва с 60 тона боя. Построена е за едва 2 години, 20 месеца и 5 дни. И все пак тя не винаги се е радвала на одобрението на парижани.
Да отидеш в Париж и да не видиш кулата е невъзможно. Тя се извисява над целия град и това е първото, което виждаш, кацайки в града. Тя се вижда от всеки ъгъл и сякаш те следи из малките улички. И макар да не можем да си представим френската столица без нея, кулата невинаги е била желана. Видни френски културни дейци, сред които Ги дьо Мопасан и Виктор Юго събират подписка, с която искат да забранят построяването на тази „грозна купчина желязо”. След построяването й, Юго всеки ден пие кафето си под нея, защото това е единственото място, от което не я вижда.
Техническият директор на Айфеловата кула (La tour Eiffel) Стефан Росан разказва: „Айфеловата кула е трябвало да бъде временна, да стои там 20 години. Трябвало е да послужи за световно изложение и да бъде махната, защото това не е красив монумент. Но 1897 г. тръгва първата радио емисия и кулата става стратегическо място. Така че, вече не е цивилна сграда, която посещаваме, а военно-стратегическо място. Това я запазва“.
Именно от Айфеловата кула е прихванат сигналът на известната шпионка Мата Хари, осъдена на смърт. Сега на върха на кулата се намират 120 антени, някои от тях още се използват за държавната сигурност. Всъщност постройката е истинска революция в тогавашната архитектура. Там е и магията й според генералния директор Анна Янек: „Магическото в Айфеловата кула и това, което ни впечатлява, е, че в нея няма смисъл – не е църква, не е замък, не е музей, а е просто жест, който е тук и се извисява към небето. С построяването й архитектурата се превръща в индустриален акт. Тук се срещат индустрията и възможността за производство в една постройка“.
Бертан Льомоне – архитект и историк, разяснява, че желязото, от което е вдигната 300-метровата кула, е сравнително нов метал за епохата. С нея Франция е искала да покаже наново голямата си и силна индустриална мощ.
Айфеловата кула е място, на което са се случили 349 самоубийства. Затова около нея и до ден днешен има представители на специалните служби, които следят внимателно кой се качва.
Техническият директор на Айфеловата кула (La tour Eiffel) Стефан Росан разказва: „Айфеловата кула е трябвало да бъде временна, да стои там 20 години. Трябвало е да послужи за световно изложение и да бъде махната, защото това не е красив монумент. Но 1897 г. тръгва първата радио емисия и кулата става стратегическо място. Така че, вече не е цивилна сграда, която посещаваме, а военно-стратегическо място. Това я запазва“.
Именно от Айфеловата кула е прихванат сигналът на известната шпионка Мата Хари, осъдена на смърт. Сега на върха на кулата се намират 120 антени, някои от тях още се използват за държавната сигурност. Всъщност постройката е истинска революция в тогавашната архитектура. Там е и магията й според генералния директор Анна Янек: „Магическото в Айфеловата кула и това, което ни впечатлява, е, че в нея няма смисъл – не е църква, не е замък, не е музей, а е просто жест, който е тук и се извисява към небето. С построяването й архитектурата се превръща в индустриален акт. Тук се срещат индустрията и възможността за производство в една постройка“.
Бертан Льомоне – архитект и историк, разяснява, че желязото, от което е вдигната 300-метровата кула, е сравнително нов метал за епохата. С нея Франция е искала да покаже наново голямата си и силна индустриална мощ.
Айфеловата кула е място, на което са се случили 349 самоубийства. Затова около нея и до ден днешен има представители на специалните служби, които следят внимателно кой се качва.
