Изглежда като обикновен камък, но ученият веднага се заинтересувал от това, че в този камък, като че ли някой е „внедрил“ технически, доста разпознаваеми съвременните човешки детайли, например електромагнитно устройство от меден проводник, порцеланов изолатор, а дори и симетрични дупки, които са например върху трансформатора, използван за събиране на вече преобразуваната енергия. Камъкът в този случай служи като корпус на даденото електромагнитно устройство, което за Исмет изглеждало като някаква фантастика.
Ученият отнесъл находката при колегите си, които се занимават с археология, и те установили, че камъкът е на най-малко 20 хиляди години. Как е възможно, ако се вземе предвид, че официалната наука доказва, че в онова далечно време, човекът все още е диво същество (Горен палеолит т.нар каменна ера), и в най-добрия случай може да създава примитивни каменни инструменти (шила, стъргалки, каменни ножове и т.н.). И изведнъж – трансформатор с медна тел, и някак си затворен в камък (все пак е каменната ера)!
Исмет Смаили все още се опитва да „пробие“ с находката си, принуждавайки учените да я признаят и на тази основа да се започне постепенно да бъде преразглеждана официалната теория за произхода и развитието на човешкото общество. Въпреки това, той напълно разбира колко наивни са неговите опити. Самият „каменен трансформатор“ отдавна е престоял някъде в „изследователските лаборатории“, както и стотици други подобни археологически находки, на които независимите учени дори са дали много подходящо определение – неудобни артефакти , защото те са неудобни за съвременната академична наука.
Превод и редакция: БЛИЦ
