От природозащитните организации не знаят към кого да се обърнат, за да евакуира законно конете от ледения им гроб или поне да получат разрешение те да сторят това в рамките на закона.
У нас не функционира държавна структура, която да се притичва на помощ на бедстващи животни, въпреки несекващите приказки за “ Зоополиция“. За нея всички са чували, но никой не я е виждал да работи на практика.
СПОРЕД ЗАКОНА
Законът за защита на животните съдържа текстове, които биха могли да помогнат в така създалата се ситуация. Чл.6 от ЗЗЖ гласи:
Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.
(2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.
Подходящи разпоредби има и в чл. 7 :
Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.
(2) За жестокост се смятат:
1. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2011 г.) всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес;
…..
3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните;
…..
9. излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
10. изоставяне на животни;
…..
14. пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;
Съвсем сурови мерки пък предвижда наказателният кодекс на Републиката :
Чл. 325б. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;
3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;
4. повторно.
Въпреки наличието на законова база, при случаи на проявена жестокост към животно граждани и организации все още предпочитат да търсят съдействие от медиите, разчитайки, че гласността ще помогне за по-ефективното решаване на въпроса или ще предотврати порочни практики, като рушвети, подкупи и шуробаджанащина.
В случая с осоговските коне, макар собственикът да е известен от средите на зоозащитата предпочитат да се въздържат от подаване на сигнал срещу него по текстове от закона и да търсят съдействието на органите на реда и други компетентни институции, т.к., по думите им бил добре познат в района и имал влияние : “ Дебели са му връзките и се измъква. И там играят много пари“, казват природозащитниците. Притесненията им са и ,че евентуалното подаване на жалба може само да влоши положението и да „озлоби“ нехайния собственик на конете.
Остава открит въпросът в държава, в която никой няма вяра в институциите, а всеки с „дебели връзки“ може да попари желание за подаване на жалби и сигнали срещу нередности как граждани и общество да търсят и отстояват права и законови положения?!
В момента едни коне умират, а няма действаща система, по която да бъдат спасени без да се наруши законът.
Не е тайна, че дори природозащитниците да нямаха опасения да подадат официален сигнал, то ефектът не би бил голям! По сигнали за насилие над животни се работи достатъчно бавно, неефективно и с подчертано пренебрежение, та въпросните да имат възможност да починат, докато сигналът за тях се разглежда и да отпадне необходимостта да се извършват телодвижения по спасението им.
Отделно от това, законът предвижда наказания за нарушителя, но не и кой да възстанови нарушеното законово положение или как точно да стане това. С други думи- кой трябва да извози конете на топло и да ги нахрани?! Или : как собственикът да бъде принуден да стори това достатъчно бързо, та да не измрат и последните бедстващи коне….
В случай, че някой приеме съдбата на конете присърце : намират се на високо в Осоговската планина, Кюстендилско.
Щом със щъркелите успяхме, явно идва ред и на конете.
