Кой е Румен Петков?
Той е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Завършил е математика. Кмет на Плевен от 1995 до 1999 г. Депутат от БСП няколко мандата. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев”. Бил е секретар по коалиционната политика на БСП и зам.-председател на партията. Един от създателите на партия АБВ и неин зам.- шеф по времето, когато Георги Първанов бе лидер.
– Британската министър-председателка Тереза Мей обвини Русия за отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му. Как ще коментирате този сериозен скандал само дни преди президентските избори в Русия, господин Петков?
– Могат да бъдат казани категорично две неща по случая. Първо, Русия няма смисъл да извършва посегателство върху своя бивш шпионин и настоящ предател, защото той каквото има да казва на британското разузнаване и партньори, го е казал. Второ, личният ми анализ сочи, че това е провокация срещу Русия.
– Какво ви кара да мислите така?
– Русия е изключително незаинтересована да извърши това, в което я обвиняват, не само заради предстоящите президентски избори. Тя няма нужда от такъв тип медиен шум и злепоставяне. Връщам се малко във времето назад, когато бе свален малайзийския самолет над Украйна – това без съмнение беше провокация. А ако се върнем още по-назад, можем да си спомним грубата интервенция навремето срещу България – атентатът срещу папата през 1981 годна. За съжаление, погребахме Сергей Антонов – вече оневинен, но му съсипахме живота и съдбата. А в случая със Скрипал ударът е насочен директно срещу Русия. С болка трябва да кажа – очаквам и провокации в Украйна.
– В Украйна? На какво се базират тези ваши очаквания?
– Очевидно е, че стремежът да бъде унизявана Русия, да бъде поставяна в ъгъла, да бъде представяна като имперското зло, няма спирачка. Има заинтересовани среди, които го преследват с всички сили и средства, в това число с човешки животи, какъвто е случаят с руският предател или шпионин – няма значение термина. Така че наистина очаквам провокации в Украйна.
– От какво естество?
– Очаквам актове на насилие, очаквам военни стълкновения, за които ще бъде обвинена Русия априори. Тази ситуация не може да продължава до безкрай. И Европа трябва да си даде сметка, че истинската бора е срещу тероризма, срещу социалната слабост и проблеми, а не измислената битка с Русия, която нито Европа, нито Русия заслужава.
– Между другото изборите за президент са в неделя, да не би да искате да кажете, че в дните до тях може да се случи нещо?
– Не казвам ден, а че не изключвам такъв тип действия, с оглед на стремежа на определени среди Русия да бъде злепоставена с всички сили и средства. В това число недопустимите от цивилизована гледна точка.
– Да ви върна пак към шпионския скандал в Англия. Ясно е, че има някаква цел, за която ние само можем да гадаем, но един от възможните аргументи, който се появи в медийното пространство, е да се намери повод за бойкот на наближаващото световно първенство по футбол в Русия.
– Това беше правено преди много години от МОК. А само преди месец Олимпийският комитет надмина себе си, като не се съобрази с решението на Арбитража в Лозана и санкционира Русия. Това е пример, как една институция, която би трябвало да способства за мира, разбирателството, партньорството, приятелството, се противопоставя срещу съдебно решение. Така че не изключвам подобен род безумия, от които ще пострада спорта, милиони любители на футбола, ще пострада светът. Но от това ще спечелят тези, които искат въоръжаване, напрежение и нерегламентирано противопоставяне, военни действия и стълкновения. А този човек – Скрипал, е извършил предателство спрямо Русия, но е тръгнал да служи на Велика Британия, която с изявлението на своя министър председател казва: “Всички, които тръгват да служат за нас, трябва да знаят, че са потенциални жертви, в това число и на британските служби”.
– У нас пък не премина незабелязано казаното от един бивш шеф от КГБ – Любимов, който заяви, че Живков бил поръчал убийството на писателя Георги Марков, който имал нещо общо с дъщеря му Людмила. Тази шпиономания напоследък не прави ли филмите за Джеймс Бонд безпредметни?
– Филмите за Бонд, особено музиката към тях, си струва човек да види и да чуе. Но разсъждения на хора, които нямат никаква почва в разузнавателните среди, като този безспорно провален тип, звучат повече от нелепо. България ще бъде обвинявана от подобни несъстоятелни елементи, в това число българи, още десетилетия – и за случая с Георги Марков, и за случая с папата. Това ни е орисията – да патим и от себе си. Но когато патим от такива нелепи същества като този, който упоменахте, трябва да ги подминем с достойно мълчание на 1300-годишна нация, видяла не едно и две зверчета, които джафкат по снагата ни. Този руснак е ярък пример на онези рожби на Илф и Петров, за които “папал в газету” (да се появиш във вестника) е цел номер 1.
– Стигнахме до такова състояние по отношение на Запада, когато всички нещастия ги прехвърлят на Русия. “Путин е виновен” – такива са най-честите коментари. Политиката не изглежда ли много фейк, както е модерно да се казва днес?
– Не зная защо не обвиниха Путин за снеговалежите и тежката зима в Западна Европа, този пропуск обаче е лесно възстановим. Когато търсиш на всяка цена противопоставяне, когато обвиняваш цяло едно правителство, когато ограничаваш нормалната междудържавна комуникация – това е израз на слабост. И за съжаление, Европа я прави с един зоологически ентусиазъм, който малко или много рефлектира върху нас – европейците. Сигурно и върху руснаците. Но не върху тези, срещу които е насочена. Този тип неадекватна политика на Европа трябва да намери своя естествен край и мисля, че една от силните страни на българското европредседателство може да бъде търсене и намиране на диалог, който да преодолее това изкуствено противопоставяне.
– Още един скандал беляза ежедневието ни – този с руския патриарх Кирил. Как ще повлияе той на отношенията ни с Русия?
– Истинският проблем е, че не малко хора в Русия и в България се изживяват като хора, които непременно трябва да унизят другия. Слушах брътвежи за генерал Скобелев – човек с изключителни заслуги за свободата на България – обидни и унизителни за нас самите и ние ги търпим. Слушах и брътвежи на руснаци по адрес на България. Ние сме не просто признателен народ, ние сме силен с признателността си народ, защото сме изградили повече от 500 паметници, които прославят руската бойна слава и ги съхраняваме до ден днешен. Никой трезво мислещчовек – на първо място руснак, няма право да ни обвинява в липса на историческа памет.
– На какво разчитате?
– Надявам се това да отшуми, много разчитам на едно силно бъдещо посещение на президента Радев в Русия. Много разчитам и на диалога на премиера Борисов с външния министър Лавров и с президента Путин – всички те да дадат тласък не само на стопляне на отношенията Европа-Русия, но и друга динамика на икономическите и инвестиционни взаимоотношения България-Русия, защото това е стратегически въпрос. Ако искаме да останем силен фактор в енергетиката, както каза и премиерът Борисов, ние трябва да започнем изграждането на АЕЦ “Белене”. Да си гарантираме тръбата да минава през България, да сме независими от взаимоотношенията Украйна-Русия. Украйна не си плаща газа, но това е техен, а не наш проблем. И трябва да се изправим като стожер на енергийната сигурност на Европа, не просто на Балканите.
– На фона на заявката на президента Радев да посети Москва поканата към президента Путин да дойде в София, са и телефонните разговори на премиера Борисов с руския държавен глава. Това как да го разбираме – като някакво надиграване ли изглежда отстрани?
– Ако първите мъже на България намерят общ език, България в рамките на седмици може да се окаже локомотивът не просто на Балканите и на Южна Европа, но и локомотивът на енергийната сигурност на Европа. И това зависи от нас. Мисля, че Русия е предразположена без да загърбвам проблемите, които изникнаха отникъде около 3 март. Имаме много голям шанс да върнем онова, което загубихме с 1 – 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, със зачеркването на „Южен поток”, от което пък други спечелиха, несъобразявайки се с полюциите, идвайки отвъд океана, че „Северен поток” не е необходим. Видимо той се строи и ще се строи.
– Между другото, има голямо напрежение в управляващата коалиция. Патриотите се разделиха и ВМРО и „Атака” поискаха Валери Симеонов да се извини на руския патриарх за думите си. Пожарът между тях още тлее.
– Не зная защо сме ги кръстили патриоти, но очевидно атмосферата е отровена. Убеден съм, че ако затворим 2-3 души от управляващата коалиция в една стая, ще има жертви в жива сила. Така че там въпросът не е дали, а кога.
– Частна охрана да пази населените места – защо сте против тази идея?
– Не сега, а още на 1 февруари от партия АБВ ясно заявихме, че това е идея, която накърнява конституционната система в България. Второ, тази идея казва на българските граждани: “Държавата е абдикирала от ангажимента да се грижи за вашата сигурност и ви оставя в собствените ви ръце.” Разбирате ли какъв е абсурда – едни и същи хора да лъжат, че във всяко село ще има полицай, след което да му казват: Не просто няма да има полицай, а вие ще си плащате допълнително за това частна фирма да ви охранява. Това пък от трета страна е инструмент в ръцете на кметове, които с наемането на такава фирма, си решават броя мандати занапред. Искам бурно да приветствам
тази ярка демонстрация на държавност, която преди ден проехтя от позицията на президента Радев и на главния прокурор Цацаров. Аргументите на г-н Цацаров са особено впечатляващи и от тях се вижда, че когато искаме, може да имаме държава, в чиято основа да стои правото.
– Трябва ли хората да се въоръжават и не е ли опасно желанието на мнозина за саморазправа, което взима застрашителни размери?
-Това желание за саморазправа се подклажда от определени политици. Които бидейки патриотари, зоват себе си патриоти. Не може да казваш, че оръжието в теб е аргумент за твоята свобода. По конституция сигурността ни е задължение на държавата, тоест на МВР.
– Изкушавам се да ви върна пак отвъд океана, където Майк Помпео, досегашният шеф на най-богатата и най-мощна организация в света ЦРУ, ще ръководи външната политика на САЩ – как ви се струва това?
– Това е решение, което не може да бъде коментирано без да се вгледаме в номинацията за нов шеф на ЦРУ. Да смениш шефа на разузнаването след една година кариера там, не е добър знак. Това са изключително чувствителни системи, още повече пък да го направиш глава на своята дипломация… Когато се правят такъв тип рокади, те се възприемат нееднозначно.
– А номинацията за шеф на ЦРУ не поставя ли въпроси?
– Тази номинация наистина буди много питания. Няма как да пренебрегнем реакцията в Европа за изнетанизята в американските затвори, където номираната дама Джина Хаспел имаше чувствително място. И това вероятно ще бъде обект на много сериозен дебат и в Конгреса. И двете решения будят много въпроси. Разбира се, интересен нюанс е, че бившият вече шеф на ЦРУ Майк Помпео, номиниран за дипломат номер 1, проведе преди няколко месеца една изключително знакова среща на върха на разузнаванията на САЩ и на Русия. Което пък от друга страна може да се прочете като знак за обща воля за борба с тероризма и с престъпността въобще. Еднозначният прочит на това назначение не би бил верен.
– Сещам се за 80-те години на миналия век, когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов оглави Съветския съюз. Това не ви ли напомня по някакъв начин за случилото се на върха в САЩ?
– Сигурно могат да бъдат дадени още редица примери, когато хора от службите са заставали на ключови постове в държавата. Нашият Бойко Борисов три пъти е министър-председател, тръгвайки от главен секретар на МВР. Да си работил в разузнаването не е клеймо. Ние направихме веднъж много груба грешка със закона за досиетата и то под прекия диктат на Сергей Станишев и Таня Дончева. И то въпреки позицията, която тогавашното ръководство на МВР и на разузнавателните и контраразузнавателните служби бяхме заели много категорично. Затова смятам, че трябва да спрем да заклеймяваме хората, които са ангажирани със сигурността и са работили за държавите си.
– Но когато началникът на една шпионска централа ще оглави външнополитическата дейност, това не ни ли връща към едни от най-мрачните години на комунистическите режими?
– Да се надяваме, че точно този прочит няма да се състои като реализация, въпреки че в такава чувствителна среда като дипломацията подобен факт едва ли ще бъде възприет еднозначно и от най-близките партньори на Щатите, и в световен мащаб като цяло. Чакат ни интересни времена.