За 8 март беларуският сайт 42.tut.by разказа за най-красивото момиче в Силите за специални операции – ефрейтор Анастасия Лапуцкая. И едва ли в цялата армия има по-високо образован ефрейтор. Изобщо – момиче мечта.
Анастасия попаднала в Силите за специални операции през 2016 г. и сега служи в Центъра за свръзка към командването на ССО в Калодзишчи в източните покрайнини на столицата Минск. Тя попаднала там след брат си, който й показал красотата на небето със съвместен скок от 3700 м. Нещо повече – той заинтересувал момичето с военната служба.
По образование Анастасия е юрист. Когато завършила университета, тя вече разбрала какво означава гражданската професия – постоянното седене в офиса, паузи за кафе и „милион различни книги” – не, не били за нея. Пък и заболяла вече от „небесната” болест.
Още помни първия скок с брат си: невероятно трудната първа крачка, спрялото сърце в очакване да се отвори парашутът, „а после небе, небе и само небе”. Голямо, чисто. „То и досега ми се присънва, макар скоковете вече да са ми работата.”
Решението да облече военна униформа разделило мненията в семейството. Майка й била категорични против, но баща й и дядо й, бивши танкисти, я подкрепили. За брата то се знае.
Особено паметни са за Настя три скока, които трябвало да направи един след друг. Признава, че й било много трудно. Не й достигали сили.
Скачали от сутринта. Било август, температурата – към 30 градуса. На главата – шлем, формата плътно пристегната, даже ръкавите не може да се запретнат, за да не се пререже вена. Цялата екипировка с бронираната жилетка и автомата тежели почти 20 кг. Паднала в торфище, краката затъвали, а трябвало да събере тежкия парашут. И да бърза, много да бърза, имало още два скока. Вертолетът вече чакал, първи в него винаги влизат най-леките, за да скочат последни.
След третия скок съвсем закъсала. Не била навършила година служба, такива натоварвания били непривични за нея. На обед горещият въздух я подхванал, издигнал я и я отнесъл в едни канали в полето. После вятърът я влачил, едва погасила купола. Прибрала се със сетни сили.
Още в началото тя била предупредена, че в армията всички са равни и задълженията са еднакви. Но понякога мъжете гледат да я подкрепят незабележимо. В поделението се чувства сигурно, като у дома си. Премине ли бариерата, това за нея е лично пространство.
Сутрин отделя за тоалет и козметика 20 минути. Следващите 20 минути отиват за домашните любимци – котарак, заек, рибки и два папагала. Когато е на учение, намира кой да ги храни, но през това време зайчето я забравяло и тя му носела лакомства за опресняване на паметта.
Ползването на смартфони в армията е забранено и затова като се прибере вечер, Настя най-напред чете съобщенията. Това имало и добра страна, защото й помогнало да се пребори със зависимостта от социалните мрежи.
Когато излизала в града с униформа, ставала обект на всеобщо внимание. Всеки трети младеж искал да се запознае с нея.
Редакция БЛИЦ
По образование Анастасия е юрист. Когато завършила университета, тя вече разбрала какво означава гражданската професия – постоянното седене в офиса, паузи за кафе и „милион различни книги” – не, не били за нея. Пък и заболяла вече от „небесната” болест.
Още помни първия скок с брат си: невероятно трудната първа крачка, спрялото сърце в очакване да се отвори парашутът, „а после небе, небе и само небе”. Голямо, чисто. „То и досега ми се присънва, макар скоковете вече да са ми работата.”
Решението да облече военна униформа разделило мненията в семейството. Майка й била категорични против, но баща й и дядо й, бивши танкисти, я подкрепили. За брата то се знае.
Особено паметни са за Настя три скока, които трябвало да направи един след друг. Признава, че й било много трудно. Не й достигали сили.
Скачали от сутринта. Било август, температурата – към 30 градуса. На главата – шлем, формата плътно пристегната, даже ръкавите не може да се запретнат, за да не се пререже вена. Цялата екипировка с бронираната жилетка и автомата тежели почти 20 кг. Паднала в торфище, краката затъвали, а трябвало да събере тежкия парашут. И да бърза, много да бърза, имало още два скока. Вертолетът вече чакал, първи в него винаги влизат най-леките, за да скочат последни.
След третия скок съвсем закъсала. Не била навършила година служба, такива натоварвания били непривични за нея. На обед горещият въздух я подхванал, издигнал я и я отнесъл в едни канали в полето. После вятърът я влачил, едва погасила купола. Прибрала се със сетни сили.
Още в началото тя била предупредена, че в армията всички са равни и задълженията са еднакви. Но понякога мъжете гледат да я подкрепят незабележимо. В поделението се чувства сигурно, като у дома си. Премине ли бариерата, това за нея е лично пространство.
Сутрин отделя за тоалет и козметика 20 минути. Следващите 20 минути отиват за домашните любимци – котарак, заек, рибки и два папагала. Когато е на учение, намира кой да ги храни, но през това време зайчето я забравяло и тя му носела лакомства за опресняване на паметта.
Ползването на смартфони в армията е забранено и затова като се прибере вечер, Настя най-напред чете съобщенията. Това имало и добра страна, защото й помогнало да се пребори със зависимостта от социалните мрежи.
Когато излизала в града с униформа, ставала обект на всеобщо внимание. Всеки трети младеж искал да се запознае с нея.
Редакция БЛИЦ