Катерина Стойкова е поетеса, която пише, живее и мисли на два езика. Много години живее в Америка, а в последно време се застоява повече в родния си град Бургас. Миналата година представихме стихосбирката ѝ „Птичка на перваза“, а ето че излезе и нова – „Втора Кожа“. И ако първата беше със сентенции и лични прозрения за нещата от живота, то новата е подчинена на горчиви спомени от детството, за насилие и агресия.
Катерина възпява раната, която се отваря и се затваря, зима след зима. Може би тези стихотворения, след като са написани, имат лечебна сила. Лекуват раната. Търсят смисъла. Много гняв, обида, болка и желание за изчистване, за прошка.
Аз вярвам в лечебната сила на прошката, но тя не е изцяло под наш контрол. Част от прошката е благодат.
В прикачения звуков файл ще чуете двете интервюта с Катерина Стойкова. Първото е просто размисъл за лечебната сила на прошката по повод новата стихосбирка „Втора кожа“ , а веднага след него е интервюто, правено от Златна Костова и Бояна Андреева преди премиерата на „Птичка на перваза“.
