Бащата на Пижо и Пендо е дарил всичко свое на държавата, но... (СНИМКИ)

Гласувай за статията

Добре че има рождени дни, та да се сетим, че станаха 140 години от рождението на големият ни художник, карикатуристът Александър Божинов – наричан „Бащата на родната ни карикатура”. Той е първият, който превръща българската карикатура в изкуство, разобличител на личния режим на Фердинанд, основател на вестник „Българан и на списание „Българан”, създател на героите Пижо и Пендо, публицист и писател, съден от Народния съд.

За 140 годишнината му в Свищов, родния му град, въпреки че там е живял само до четирите си годинки, е открита изложба с над 140 негови творби. Там се пазят и 3500 творби на художника.

Имах редкия шанс да попадна на една антикварна вещ, фотография на Божинов и художничката Елисавета Консулова-Вазова от 1921 г. правена в Мюнхен. На гърба на фотографията има мило писмо, което Александър Божинов пише до своята майка в София. Той е на 43 години, има свое семейство, но уважението и обичта към майка му остават завинаги.

Въпросната антикварна снимка от 1921 г: Художниците Александър Божинов и Елисавета Консулова- Вазова край езеро в околностите на Мюнхен

Ето част от писмото:

„Драга майко, целувам ти ръка за именния ти ден и както всякога и сега ти пожелавам всичко добро за в бъдеще…. На снимката е госпожа Вазова, дето ти изпращаше малиново сладко от Костенец…И накрая: „още веднъж ти целувам ръка.” Други времена други нрави, ще кажете. Но към майката няма как да има други нрави.

Писмото на Божинов до неговата майка на която ласкаво викал „баба Марче”

Преди време си бях „открила”, пак по антикварни пътища, ценно притежание на Елисавета Багряна: плик надписан от нея за съдържащото се вътре. Разбира се , снимките с Боян Пенев ги нямаше, но затова пък написаното обяснение от поетесата върху плика, че запазените клонки са от ковчега на нейния любим Боян Пенев, с когото са щели да се женят, си стояха в дъното на пожълтялия плик:

„поставяха капака на ковчега, от него се подаваха зелените клонки и аз както бях коленичила си ги откъснах за вечен спомен. „Това описание и останалите вътре изсъхнали клонки бяха убягнали от погледа на вещите антиквари и така станаха мое притежание.

Ето така, неща които би трябвало да принадлежат на държавните архиви, се разпродават поединично тук и там.

Но ние сме пословични със своята безгрижност към архивите си. В Германия, Англия, Чехия, се събира всичко, до последното листче свързано с известните им личности и творци. Нищо не се смята за маловажно. В невероятните италиански архиви може да проследите родовите си корени чрез архивните масиви на Академията им по генеалогия. Оттам наш учен от БАН Георги Генов е проследил и стигнал до съвременните родственици на нашите български царе Самуил и Иван Владислав, описано в книгата му: „Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия” изд. от 2014 г.

Не един и двама наши творци са правили дарения на държавата – къщите си, художествените си творби, ценните си архиви и вещи.

Сред тях е и бащата на родната ни карикатура, Александър Божинов, създателят на вестник „Българан”, на героите Пижо и Пендо, както и неговият син Любен и снаха му Дора. Три завещания под номера 629, 630 и последното на снахата: 1723 от 24 ноември 1977 г. изразяват волята на дарителите да се превърне къщата им на улица „Николай Павлович” №6 в Музей, но не само не е спазена, а къщата нехайно е оставена на разграбване и разпиляване до днес. Семейството няма наследници. Преди две години един млад антиквар откри сред изхвърлени „боклуци” оригиналите на завещанията им, както и 500 страници на пишуща машина – стриктно воден дневник от разговори с Александър Божинов, направени от сина му и снаха му . Благодарение на това „откритие” е издадената книга от издателство „Изток-Запад” – „Александър Божинов разказва”, която се продава вече в книжарниците.

Така че и моето откритие – снимката на Божинов със снахата от семейството на Вазови – художничката Консулова-Вазова, омъжена за най-малкия брат на Иван Вазов, са също част от това огромно дарение. Навремето е правен пълен опис от държавна комисия за 11 хиляди експонати, съдържащи се в дарената къща. Днес дори и списъкът не може да се открие.
Така си живеем в удобната формула : „Как да се поддържа дарение без пари” или „Няма пари, за да се пази дарението”. У нас подареното, завещаното, не се смята за богатство щом е за държавата. То е по-скоро досаден баласт за чиновниците по отговорните етажи и най-често дарението се разпилява, изчезва, открадва. Превръща се в обект на случайна дребна търговия. В днешно време обаче, наследници започват съдебни дела и успяват да си върнат подобни дарения, поради неспазената воля на дарителя.

Приживе, снахата Дора Божинова, девет години ходи по мъките, за да види осъществено дарението. Живее оскъдно и на студ, защото няма пари да поддържа къщата, но не пипва да продаде нито една картина, нито една ценна вещ. Не докосва парите от двете спестовни книжки с 22 хиляди лева, сериозна сума за 70- те години. Не продава нито един от десетте златни пръстени и четири златни часовници, кръстчетата с брилянти, два наполеона, защото от тяхната стойност ще се изплащат награди за студентски монографии в Софийския университет , както е пожелал приживе синът на художника Любен Божинов и неговата снаха от името на създадената от тях фондация „Любен и Дора Божинови”. Снахата Дора Божинова умира от бронхопневмония в 1978 г. без да види осъществено дарението.

Каква горчива усмивка предизвиква мисълта за тези чисти хора, ако направиш сравнение със сегашната „частна” алчност и надпревара в трупане на иманета.

Прочутите герои Пижо и Пендо, чийто автор е художникът