Регионалният исторически музей в Русе подреди в изложба колекцията си от пафти. Повече от 70 накита с различни мотиви могат да се видят в зала „Княз Александър Първи“, а към това съкровище от фонда са проявили интерес вече и четиримата президенти на България, Естония, Румъния и Австрия, на които им предстои среща в Русе.
Вселена от знаци – това са пафтите, които са били не само украшение в женския костюм, а и белег на социален статус. Вярвало се е, че символите и знаците, изобразени върху тях, предпазват хората от зли сили. Всъщност пафтите имат своето специално място в обредната култура. Това казва етнологът Десислава Тихолова и допълва:
Всичко си има своето собствено място и то не може да бъде променено. Точно затова е силно, защото си е на мястото. В този смисъл, пафтите стоят на кръста, тоест разделят тялото като система на горна и долна част. Те са върху колана, който пък е знак за сключения завет между Господ и човека и изобразяват изключително много картини, които се представят нашето метапоетично мислене. Те представят слънцето, други астрални обекти, представят животните в качеството им на покровители – и небесни и подземни.
Тъй като са красиви, някак естествено защитната функция на пафтите е преминала в мода. Етнографът Искра Тодорова, съавтор на изложбата.
Малките момичета нямат право да носят изобщо метални накити. Това се случва, след като се сгодят. Двете фамилии отиват в комплект до пазара в съседния по-голям град, за да си купят такива. И едва след това жената има право да носи такива накити. Понякога могат да се поръчат, но трябва да кажем, че в миналото това са си позволявали само хората с добри финансови възможности. Иначе се купуват тези, които са направени с по-елементарните техники като щамповане например.
Пафти е имало на територията на цялата Османска империя – от Саудитска Арабия до Трансилвания. Какво от тях обаче е характерно за българите, може да се види в Русенския музей. Това са не просто аксесоари към дамския костюм – това са истински произведения на ювелирното изкуство, съчетаващи българската обредност с елементи от пищността на западноевропейския барок.
