Голямата латвийска банка ABLV, която е изправена пред налагането на санкции от САЩ с оглед на твърдения, че е помагала на Северна Корея, ще бъде ликвидирана съгласно местните закони в страната, след като Европейската централна банка обяви, че тя „се проваля или вероятно ще фалира“, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“.
В официално изявление през уикенда, ЕЦБ посочи, че ликвидността на ABLV Bank се е влошила значително, което прави малко вероятно тя да изплати дълговете си.
След решението на ЕЦБ, включващо и дъщерното дружество на банката в Люксембург, че ABLV „се проваля или вероятно ще фалира“, Европейският единен съвет за банково преструктуриране (Single Resolution Board, или SRB), взе реши, че двете кредитни институции не представляват системен финансов риск за съответните държави или за региона на еврозоната и трябва да бъдат ликвидирани от местните власти, а не да бъдат спасявани според правилата на Европейския съюз.
Трябва да се има предвид, че според правилата за спасяване на ЕС, акционерите, кредиторите и вложителите с над 100 хиляди евро ще трябва да понесат съответните загуби, преди данъкоплатците да се наложи да подпомогнат дадената закъсала финансова институция.
Европейският орган в лицето на SRB „се съгласи с оценката на ЕЦБ и заключи, че не се налагат мерки в областта на надзора или в частния сектор, които биха могли да предотвратят фалита на двете банки“, се посочва в отделно изявление Единният съвет за банково преструктуриран,
Това означава, че депозитите в размер до 100 хиляди евро ще бъдат защитени съгласно местните закони на Латвия и Люксембург.
В петък банковият регулаторен орган на Латвия се опита да успокои вложителите в страната, че ABLV Bank не представлява финансов риск за системата и че банката е на път да получи до 480 млн. евро под формата на спешна помощ от националната централна банка.
Решението на ЕЦБ обаче предполага, че ABLV не би трябвало да получи подобна финансова подкрепа.
Бързият провал на ABLV Bank последва ход от страна на Министерството на финансите на САЩ през миналата седмица за блокиране на нейния достъп до щатски долари, като я обвини в „институционализирано пране на пари“. Според него повечето от клиентите на банката са фиктивни компании извън Латвия. ABLV от своя страна заяви, че не е виновна за прането на пари.
Трябва да се има предвид, че европейските регулатори многократно отбелязваха за наличието на рискове относно големите финансови експозиции на латвийските банки към чуждестранни сметки, притежавани от неместни лица и фирми.
След хода на американското финансово министерство, ЕЦБ замрази всички плащания от ABLV.
Европейската централна банка, която осъществява директен надзор върху ABLV, защити тази своя функция, заявявайки, че според законодателството на ЕС, само националните органи за борба с прането на пари могат да разследват съответните банки.