Година преди това Сара започнала да чувства странни болки в лявата ръка, а по-късно и в гърдите. Жената си направила мамография и ултразвук. Две седмици по-късно лекарите произнесли страшната присъда… Рак на млечната жлеза, който не подлежи на операция. Болестта била в последен стадий, поразени били костите, белите дробове, черния дроб и дори мозъка. На жената не ѝ оставало много живот. Но най-лошото било друго: тя не знаела как да каже това на малките си дъщери – тригодишната Амелия и шестгодишната Оливия.
Британската се опитала да намери информация за това, как да каже на децата за рака. Оказало се, че такава няма. Нямало никаква информация за възрастовата група на Амелия и Оливия. Тогава на Сара ѝ хрумнало да напише детска книжка. Уест разбирала какъв език е най-близък до нейните дъщери и тя се захванала за работа. Така на бял свят се появила приказката „Мама се чувства зле“, в книжката новоизпечената писателка разказала за процеса на химиотерапията, защо косите на мама падат, а също защо мама не може да стане от леглото. При подготовката на книгата Уест използвала илюстрации на своята голяма дъщеря Оливия. Неин приятел ѝ помогнал от книгата да бъдат издадени 2 000 бройки. Книгите помогнали на семейството на Сара да събере малко пари, с които да облекчи нейната участ.
Малката дъщеря на британката е все още съвсем малка и не схваща какво точно се случва. Тя смята, че мама просто я боли коремът и скоро всички ще мине. Но Оливия започнала да се досеща и често питала майка си за смъртта. Сара при това не си задава въпроса колко още ѝ остава да живее. Тя не иска да мисли само за това. Единственото, което ѝ остава е да прекарва колкото се може повече време със своето семейство.
Превод и редакция: БЛИЦ
