С промяна в Наредбата за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства всички касови апарати в страната трябва да се сменят – за регистрираните по ДДС фирми срокът е краят на тази година, а за останалите – юни 2019-а. Преди 6 години държавата също предприе мерки, с които задължи компаниите да се оборудват с нови касови апарати с връзка с НАП. В коментар по темата в ефира на „Хоризонт“ икономистът Красен Станчев, който е председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, отбеляза, че смяната на касовите апарати е обичайна практика, която: Периодично трябва да се случва и се случва периодично, поради това че се променят технологиите и данъчните власти навсякъде по света налагат подобни мерки.
Станчев припомни, че през 2011-2012-а година тогавашният финансов министър Симеон Дянков е предприел стъпки, за да накара големите платци на ДДС и акцизи да се включат с техните касови апарати и принтери в системата за отчитане на данъци: И тогава, и сега фирмите, които търгуват на дребно, но са регистрирани по ДДС, са приоритетните, тъй като те са по-големите и с по-големите обороти.
Онова, което е ясно, е, че в такива случаи имаме някакви причини от страна на данъчните власти – в дадения случай тези причини са предимно нови технологии, които позволяват отчитането в реално време на по-голям кръг сделки, включително такива по интернет. Докато преди 6 години нямаше толкова сделки по интернет.
Според Красен Станчев злоупотребите със сегашния софтуер и криенето на обороти от малките фирми не може да са сред водещите причини, за да се предприеме мярката по смяна на касовите апарати в цялата система:
За малките фирми би било много скъпо – когато имате оборот, да речем, 300-400 лв. на ден, да отчитате всяка сделка. Затова малките фирми отчитат един път на ден, а някои, да речем, един път на седмица. По-големите фирми всички са вързани към системата на НАП и не виждам някакъв особен проблем.
Аргументацията е много интересна – говори се за укриване на оборот между 30 и 70%, което е просто невъзможно, беше категоричен Станчев:
Това означава, че става дума за укриване на оборот между 11,5 милиарда и почти 26 милиарда лева, което е невъзможно. Оборотът в търговията на дребно – всички стоки и услуги, махаме туризма, е някъде около 37-38 милиарда на година. Не може толкова да се укрива, просто технически това е невъзможно.
Красен Станчев обясни, че при данъчната система, която работи в България – разчитаща основно на приходите от Данък добавена стойност, е нормално периодично да има мерки, насочени към усъвършенстване на системата за отчитане на обороти, но според него е необходим по-дълъг период, който да бъде предвиден за адаптация:
Няма много други мерки, които могат да се предприемат. Разбира се това, което прави НАП, е много по-добро от това, което беше преди 2008-2007 година( въвеждането на пропорционалния данък). През 2008-а беше сменена системата за оценка на риска при неплащане на данъци. Българската данъчна система оперира относително добре и затова, защото оперира относително добре, ми се струва, че няма нужда от такова скоростно налагане на нови изисквания – те може да се наложат, но би трябвало да има по-дълъг период за адаптация – около година и половина за големите и интернет търговците, а за другите – да речем две-три години.
Станчев смята, че изчисленията за очакваното повишаване на приходите не са съвсем точни. Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
