Великите думи живеят във вечността.
С тези думи и почит посвещаваме днес Златните минути на поета Никола Вапцаров.
Роден е на 7 декември 1909 година в Банско, в семейството на войводата Йонко Вапцаров и учителката Елена Везева. Майка му и Пейо Яворов, съратник и приятел на баща му, повлияват на Никола и в него се заражда любов и интерес към литературата.
Още в ученическите му години, докато учи в Разложката гимназия, във вестник „Борба“ е първото му отпечатано стихотворение – „Към светли идеали“. Желанието му тогава е да завърши гимназия и да следва литература, но повлиян от баща си записва в Морското машинно училище във Варна. Там намира още една страст. Тази към машините и морето.
След завършването работи като огняр, после като механик. Става председател на дружество, защитаващо правата на работниците. Успоредно с това продължава да пише и издава, играе в любителски театър.
Със стихотворението си „Романтика“, Никола Вапцаров печели литературния конкурс на списание „Летец“.
Единствената му стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков.
По време на Соболевата акция, Вапцаров се намира в Банско и там е арестуван под претекст, че притежава „подривни материали“. През 1941 г. е изпратен в Годеч за три месеца, но при последвалото наказателно дело го намират за невинен.
След като се връща в София, поетът се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на „минноподривната комисия“ на Българската работническа партия (комунисти). Въпреки че не е член, Вапцаров е ръководител на Соболевата акция в Разложко, след която отново е интерниран, но този път в Своге.
Друга важна дейност, с която се занимава, е ръководство на Съюза на механиците и защита на правата на работниците. Но заради връзката си с Централния комитет на БРП на 4 март 1942 година, домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт, при предсмъртното си свиждане, Вапцаров дава на съпругата си Бойка стихотворенията „Прощално“ и „Борбата е безмилостно жестока“. Още същата вечер е разстрелян.
Стихотворенията на Вапцаров са преведени на повече от 30 езика. През 1952 г. получава посмъртно почетна Международна награда за мир.
Думи за Вапцаров ще чуем от майката на поета – Елена, а стихотворението „Прощално“ ще прозвучи в изпълнение на актьора Илия Добрев.
