През настоящата година, посветена на културното наследство на Европа, за българската археология законодателни инициативи предвиждат дълбоки промени – става въпрос за нови изменения в Закона за културното наследство, прекрояван 18 пъти от 2009 година насам.
Проектопромените на нормативния акт, които бяха подложени на обществено обсъждане до 5-и февруари, коментира в ефира на „Хоризонт“ директорът на Националния археологически институт с музей към БАН доцент Людмил Вагалински, който подчерта, че те не се подкрепят от професионалната общност на археолозите, нито от научните и академичните среди.
Доц. Вагалински беше категоричен, че промените в закона ще доведат до комерсиализация на археологията и всъщност ще навредят на процесите на проучване и опазване историческото ни наследство:
И се надявам тези предложения, които са направени – специално за НПО-та, които да извършват археологически проучвания, за сериозни промени в структурата на Съвета за теренни проучвания, да не се случат. Реакцията на съсловието от страната беше негативно на тези предложения – не говоря за моята институция, говоря за университети, за музеи.
Системата и модела, по който в момента функционира българската археология е действащ, подчерта доц. Вагалински:
Не съм чул, нито видял аргументирани негативни оценки за нейната работа. Защото, когато се предлагат такива резки промени, необходимо е те да бъдат обосновани, да се докаже, че нещо не върви, нещо куца. Твърдя, че моделът, по който работи българската археология през последните години – от 2009 година поне насам, е действащ.
На въпроса кому е нужно да се прекроява законът толкова често доцент Вагалински отговори така:
Със сигурност не на хора, които са радетели за българската археология и за археологическото културно наследство. Обикновено нещата се свеждат до пари – очевидно на мнозина не им харесва сегашното положение, при което съгласно закона инвеститорите трябва да плащат за археологическите проучвания и то съобразно тарифа, която е публикувана в Държавен вестник – между другото нейното създаване беше инициатива на българското правителство, припомни археологът, който пред „Хоризонт“ преди време разказа как в Европа е допуснато частната инициатива да доминира над археологията. Той подозира, че това може да се случи и у нас, ако проектопромените в закона бъдат приети:
Убеден съм, че идеята е да се приватизира българската археология – тя е държавна в момента./../ И при нас последствията от това ще бъдат по- катастрофални (отколкото в други европейски страни-бел. ред.), защото България се отличава с много високо ниво на иманярска дейност. Няма друга такава държава Европа, където иманярите да са толкова много, толкова активни и за съжаление – толкова успешни.
Така че тази комбинация от иманярска истерия и евентуално приватизиране на археологията със сигурност ще сринат археологическото ни наследство, обобщи доц. Вагалински.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.