Около 50 военновъздушни сили по света използват различни модели на известния боен вертолет Mi-24 Hind, твърди Том Купър в интернет-изданието warisboring.com. (The Super Hind Mk.III Could Be the Best Mi-24 Ever). Пазарът е огромен и съответно конкуренцията е ожесточена.
Най-известните модернизации на Mi-24s се предлагат от различни руски и чешки компании, но също така и от израелската авиационна индустрия, от WZL в Полша и SAGEM във Франция.
Най-впечатляващ е обаче подходът на южноафриканската компания Advanced Technologies and Engineering (АТЕ). Решителното преобразуване на Super Hind доведе до най-големи и най-успешни подобрения на Mi-24s. Малката компания, както и нейното обвързване със строги споразумения за поверителност с клиенти, и ожесточената конкуренция от Европа и Русия изиграха съдбоносна роля и този проект почти унищожи компанията.
Първоначално ATE представляваше група от малки частни предприятия със седалище в Мидранд, Южна Африка, която е участвала в управлението на програми за отбрана с акцент върху интегрирането на авиационната техника и оръжейните системи във военни самолети.
В продължение на две десетилетия ATE се включи в разработването на няколко програми, включително авиационна и оръжейна интеграция за испанските бомбардировачи Mirage F.1 и турбовитловите южноафрикански PC-7 Mk.II (швейцарски „Пилатус”) и разработването на системи за южноафриканския ударен хеликоптер Rooivalk.
След успешното завършване на работата по Rooivalk, ATE за първи път се заинтересува от Mi-24 през 1996 г. По това време десетки Mi-24s са придобити от множество военновъздушни сили в Африка, Азия и Латинска Америка.
ATE закупи за себе си две машини и започна работата по уточняване на тяхното устройство и оперативни характеристики. Впоследствие компанията започна да разработва модификации като Super Hind Mk.II, Mk.III, Mk.IV и Mk.V.
За разлика от други компании, предлагащи подобни подобрения, ATE не запази оригиналните навигационни и бойни комплекти, докато изпълваше корпуса с допълнително оборудване. Вместо това тя първо се съсредоточи върху недостатъците на този тип по отношение на способностите за нощни действия, противопожарни възможности, надеждност и обезпокоително скъпата логистика.
Освен това, по време на летателното тестване през 1999 г., южноафриканците установиха, че Mi-24 е с извънредно голямо излишно тегло, което от своя страна намалява неговата маневреност.
Идеите на АТЕ привлякоха вниманието на алжирските военновъздушни сили, които през 1999 г. поръчаха повишаване на стандарта на 34 броя от Mi-24 на Super Hind Mk.II. Това е сравнително евтина версия, запазваща съветската оръжейна система, но замести останалите системи с най-новите технологии в Южна Африка.
В хода на свързаните с тях преговори и по-нататъшно тестване, алжирците се заинтересуваха от много по-модерната конфигурация Super Hind Mk.III. Това включваше премахване на по-голямата част на остарялата съветска авионика – бяха запазени само уредите за полет – скоростомери, висотомери, жироскопи. Това доведе до намаляване на теглото с повече от 1800 килограма.
Вместо това южноафриканците инсталираха цифрова компютърна система, нов доплеров радар, навигационна система с GPS, ARINC Mil-Std 1553, оръжейна система за наблюдение Carl Zeiss Optronics Argos 410-Z, хидравлично задвижване на модула с 20-милиметрови GIAT оръдие и южноафрикански ZT-3 Ingwe за противотанкови управляеми ракети.
Super Hinds влезе в експлоатация през 2001 г. Въпреки че един хеликоптер претърпя рано злополука, проектът се оказа успешен. Алжирските пилоти не са имали проблеми при усвояване на модернизираните машини. Скоро по същество новата машина бе включена в борбата с ислямистите в Южен Алжир.
Не е изненада, че Super Hind Mk.III привлече много публично внимание в чужбина. Затова ATE я предложи на редица източноевропейски ВВС, които бяха в процес на присъединяване към НАТО. В същото време компанията засили допълнително изследванията и разработките на по-модерни варианти и започна да обмисля подобни подобрения за Mi-8s и Mi-17s.
Тогава започнаха проблемите. Руснаците се нахвърлиха върху продуктите на АТЕ. Според някои тогавашни руски коментатори, Super Hind Mk.III е „опасен за летене“ и изобретенията на Южна Африка „биха поставили алжирските екипажи на голям риск“.
По ирония на съдбата, докато южноафриканците обясняваха, че тяхната модификация на Mi-24 не е „нищо друго освен вземане на „парчета” от Rooivalk и поставянето им в Super Hind“, руснаците положиха максимални усилия да получат максимална информация за използваните от ATE технологии.
Преди малко повече от 10 г. АТЕ предложи на българското МО да модернизира един български Ми-24 и военният министър Николай Свинаров кой знае защо се съгласи, след като ние нямахме сериозен интерес към проекта. По-скоро се създаваше усещането, че някой друг се интересува от възможностите на АТЕ. Работата бе извършена в завод „Летец” на ТЕРЕМ във Враждебна. Получи се впечатляващ външен вид на „Сова”, както бе наречена машината. Бяха извършени и няколко сполучливи изпитателни полета. И толкоз! Южноафриканците възвърнаха първоначалния вид на вертолета и си заминаха.
Неудовлетворението от преговорите с България и разходите за по-нататъшно изследване и развитие на „Супер Хинд“ доведоха АТЕ до ръба на фалита. След това дружеството влезе в сътрудничество с украинския AVIAKON, но Украйна също не подаде поръчки. Само Азербайджан избра да надгради своите Mi-24 към Super Hind Mk. III.
Дори тогава, в опит да спестят пари, азербайджанците избраха вариант за разполагане на украински оръжия, вместо на южноафрикански. Поръчки от няколко други потенциални клиенти също не успяха да се материализират. Някои от тях, включително Нигерия, предпочетоха много по-скъпи, но далеч по-малко ефективни поръчки в Европа.
В крайна сметка ATE бе придобит от Paramount. След това дружеството влезе в сътрудничество с КБ „Яковлев”. Както можеше да се очаква, руснаците се оказаха най-малко заинтересовани от по-нататъшното предлагане на този проект на пазара.
Така Алжир и Азербайджан останаха единствените потребители на Super Hind – може би най-успешният и със сигурност най-зрелищният ъпгрейд на Mi-24.
Редакция БЛИЦ
Най-впечатляващ е обаче подходът на южноафриканската компания Advanced Technologies and Engineering (АТЕ). Решителното преобразуване на Super Hind доведе до най-големи и най-успешни подобрения на Mi-24s. Малката компания, както и нейното обвързване със строги споразумения за поверителност с клиенти, и ожесточената конкуренция от Европа и Русия изиграха съдбоносна роля и този проект почти унищожи компанията.
Първоначално ATE представляваше група от малки частни предприятия със седалище в Мидранд, Южна Африка, която е участвала в управлението на програми за отбрана с акцент върху интегрирането на авиационната техника и оръжейните системи във военни самолети.
В продължение на две десетилетия ATE се включи в разработването на няколко програми, включително авиационна и оръжейна интеграция за испанските бомбардировачи Mirage F.1 и турбовитловите южноафрикански PC-7 Mk.II (швейцарски „Пилатус”) и разработването на системи за южноафриканския ударен хеликоптер Rooivalk.
След успешното завършване на работата по Rooivalk, ATE за първи път се заинтересува от Mi-24 през 1996 г. По това време десетки Mi-24s са придобити от множество военновъздушни сили в Африка, Азия и Латинска Америка.
ATE закупи за себе си две машини и започна работата по уточняване на тяхното устройство и оперативни характеристики. Впоследствие компанията започна да разработва модификации като Super Hind Mk.II, Mk.III, Mk.IV и Mk.V.
За разлика от други компании, предлагащи подобни подобрения, ATE не запази оригиналните навигационни и бойни комплекти, докато изпълваше корпуса с допълнително оборудване. Вместо това тя първо се съсредоточи върху недостатъците на този тип по отношение на способностите за нощни действия, противопожарни възможности, надеждност и обезпокоително скъпата логистика.
Освен това, по време на летателното тестване през 1999 г., южноафриканците установиха, че Mi-24 е с извънредно голямо излишно тегло, което от своя страна намалява неговата маневреност.
Идеите на АТЕ привлякоха вниманието на алжирските военновъздушни сили, които през 1999 г. поръчаха повишаване на стандарта на 34 броя от Mi-24 на Super Hind Mk.II. Това е сравнително евтина версия, запазваща съветската оръжейна система, но замести останалите системи с най-новите технологии в Южна Африка.
В хода на свързаните с тях преговори и по-нататъшно тестване, алжирците се заинтересуваха от много по-модерната конфигурация Super Hind Mk.III. Това включваше премахване на по-голямата част на остарялата съветска авионика – бяха запазени само уредите за полет – скоростомери, висотомери, жироскопи. Това доведе до намаляване на теглото с повече от 1800 килограма.
Вместо това южноафриканците инсталираха цифрова компютърна система, нов доплеров радар, навигационна система с GPS, ARINC Mil-Std 1553, оръжейна система за наблюдение Carl Zeiss Optronics Argos 410-Z, хидравлично задвижване на модула с 20-милиметрови GIAT оръдие и южноафрикански ZT-3 Ingwe за противотанкови управляеми ракети.
Super Hinds влезе в експлоатация през 2001 г. Въпреки че един хеликоптер претърпя рано злополука, проектът се оказа успешен. Алжирските пилоти не са имали проблеми при усвояване на модернизираните машини. Скоро по същество новата машина бе включена в борбата с ислямистите в Южен Алжир.
Не е изненада, че Super Hind Mk.III привлече много публично внимание в чужбина. Затова ATE я предложи на редица източноевропейски ВВС, които бяха в процес на присъединяване към НАТО. В същото време компанията засили допълнително изследванията и разработките на по-модерни варианти и започна да обмисля подобни подобрения за Mi-8s и Mi-17s.
Тогава започнаха проблемите. Руснаците се нахвърлиха върху продуктите на АТЕ. Според някои тогавашни руски коментатори, Super Hind Mk.III е „опасен за летене“ и изобретенията на Южна Африка „биха поставили алжирските екипажи на голям риск“.
По ирония на съдбата, докато южноафриканците обясняваха, че тяхната модификация на Mi-24 не е „нищо друго освен вземане на „парчета” от Rooivalk и поставянето им в Super Hind“, руснаците положиха максимални усилия да получат максимална информация за използваните от ATE технологии.
Преди малко повече от 10 г. АТЕ предложи на българското МО да модернизира един български Ми-24 и военният министър Николай Свинаров кой знае защо се съгласи, след като ние нямахме сериозен интерес към проекта. По-скоро се създаваше усещането, че някой друг се интересува от възможностите на АТЕ. Работата бе извършена в завод „Летец” на ТЕРЕМ във Враждебна. Получи се впечатляващ външен вид на „Сова”, както бе наречена машината. Бяха извършени и няколко сполучливи изпитателни полета. И толкоз! Южноафриканците възвърнаха първоначалния вид на вертолета и си заминаха.
Неудовлетворението от преговорите с България и разходите за по-нататъшно изследване и развитие на „Супер Хинд“ доведоха АТЕ до ръба на фалита. След това дружеството влезе в сътрудничество с украинския AVIAKON, но Украйна също не подаде поръчки. Само Азербайджан избра да надгради своите Mi-24 към Super Hind Mk. III.
Дори тогава, в опит да спестят пари, азербайджанците избраха вариант за разполагане на украински оръжия, вместо на южноафрикански. Поръчки от няколко други потенциални клиенти също не успяха да се материализират. Някои от тях, включително Нигерия, предпочетоха много по-скъпи, но далеч по-малко ефективни поръчки в Европа.
В крайна сметка ATE бе придобит от Paramount. След това дружеството влезе в сътрудничество с КБ „Яковлев”. Както можеше да се очаква, руснаците се оказаха най-малко заинтересовани от по-нататъшното предлагане на този проект на пазара.
Така Алжир и Азербайджан останаха единствените потребители на Super Hind – може би най-успешният и със сигурност най-зрелищният ъпгрейд на Mi-24.
Редакция БЛИЦ