„Втора кожа“ е заглавието на новата книга на Катерина Стойкова, която този път помества в поезията си темата за домашното насилие.
Някои критици вече нарекоха стихосбирката на Катерина Стойкова една трудна за преглъщане книга, която е в ярък контраст с едно друго нашумяло заглавие напоследък – „Бащите не си отиват“.
Милена Ташева, редактор в сайта „Аз чета“, разказа за авторката, която е родена в Бургас, че към днешна дата тя живее в Щатите, разделя времето си между брега на Черно море и хълмовете на Кентъки, като живее, мисли и пише и на двата езика.
Редактор на „Втора кожа“ е Невена Дишлиева – Кръстева, която е съставител и редактор и на „Бащите не си отиват“. Това е изключително интересен диалог между двете книги, защото „Бащите не си отиват“ не посветена на хубавия спомен за бащата, бащата като присъствие, което дава стабилност и опора. Във „Втора кожа“ това е точно обратното – тук срещаме страха и насилието. Има едно много силно стихотворение, в което става дума точно за това – как се насилваш да обичаш някого, когото мразиш и в същото време не можеш да не изпитваш към него някакви много силни чувства, които не са само от омраза, защото все пак става въпрос за плът, кръв и дълбоко вкоренени емоции.
Още за стихосбирката „Втора кожа“ – чуйте в звуковия файл.
