Предвид този факт съвсем не е изненада, че тя била готова на всичко, за да опази своите четири живи рожби.
Когато полицията се появява на прага на Чанчули, майката орлица си признава всичко, което е направила, за да прикрие убийството на три местни девойки. Как ги е сготвила, превърнала е мазнините им в сапун и щедро е споделила всичко с нищо неподозиращите си съседи. Ужасяващо, нали?!
Леонарда Чанчули невинаги е била чудовище. Тя израства в трудна среда и преди да навърши пълнолетие вече има два опита за самоубийство след себе си.
Омъжва се за мъж, който семейството ѝ силно не одобрява. Майка ѝ дори я проклина, което според самата Леонарда я обрича на вечни мъки и нещастен живот.
Въпреки че проклятията са далеч от света на науката и доказуемите твърдения, съвпадение или нещо друго води до това съвсем скоро съпругът ѝ да бъде вкаран в затвора, а домът ѝ да бъде разрушен от земетресение.
Леонарда забременява поне 17 пъти. В 13 от бременностите губи децата си при спонтанен аборт или в ранна възраст, вследствие на болести.
Нещастията подтикват отчаяната жена да посети гледачка. „На дясната ти ръка виждам затвор, а на лявата – лудница“, предсказва гледачката. От този момент нататък Леонарда става изключително суеверна и сама изковава ужасната „съдба“, която я сполетява.
Когато през 1939 г. синът ѝ, Джузепе, е мобилизиран в италианската армия, тя прибягва към нещо, което не е очаквала – човешко
жертвоприношение, което да пази рожбата ѝ на фронта.
За тази цел тя избира местна стара мома – Фаустина Сети. Примамва я с обещанието, че ѝ е намерила мъж, кара я да остави бележка, че заминава извън страната, за да се срещне с него, след което я упоява, посича я с брадва и я разчленява.
След като по-късно е арестувана, тя разказва:
„Хвърлих парчетата в гърне, добавих 7 кг сода каустик, която бях купила за направата на сапун, изчаках тялото да се разтвори и го изсипах в септична яма… от кръвта направих чаени тортички, които сервирах на гостите ми. Въпреки че Джузепе и аз също ги опитахме…“.
Малко след убийството на Сети Леонарда открива следващото си жертвоприношение – Франческа Соави. С нея процедира по абсолютно същия начин както с предишната си жертва и всичко върви по план.
При третата си жертва – Вирджиния Качиопо, изгубилата разума си жена решава, че ще направи от „дебелата ѝ бяла плът“ и сапуни, които заедно с тортичките да раздава на съседи. Не това обаче я издава, а нескопосната бележка, която Вирджиния оставя след себе си.
За щастие любопитна зълва на Вирджиния не повярвала на писмото ѝ и след като я видяла да влиза в дома на Чанчули в нощта на своето „заминаване“, решава, че нещо не е както трябва и съобщава в полицията.
Тя си признава всичко, за което получава 30 години затвор и 3 години в клиника за психично болни престъпници.
През 1970 г. Леонарда умира в лудница на 79-годишна възраст. Тялото ѝ е върнато на семейството ѝ, за да бъде погребано, а приспособленията, които е използвала при убийствата, са дарени на Музея по криминология в Рим, където могат да бъдат видени от посетители днес.
Въпреки че… защо някой би искал да види гърне, в което са варени хора, както и брадви отнели човешки животи?!
