Книгата „Седем кратки беседи по физика“ от Карло Ровели, преведена от Нева Мичева, беше представена снощи в София.
Тези беседи са предназначени за читатели, на които съвременната наука е слабо позната или съвсем чужда. Седемте глави представляват бърз преглед на някои от най-значимите и интригуващи аспекти от голямата революция, настъпила във физиката през XX век, и главно на въпросите и загадките, породени от нея, защото науката ни дава представа как най-добре да разбираме света, но и ни показва необятността на всичко, което още не сме си изяснили.
Първата беседа е посветена на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, „най-красивата от съществуващите”. Втората – на квантовата механика, в която се коренят някои от най-объркващите въпроси на днешната физика. Третата се занимава с Космоса, със строежа на Вселената, която обитаваме. Четвъртата е за елементарните частици. Петата разглежда квантовата гравитация и полаганите в момента усилия да се съберат в едно великите теории от миналия век. Шестата е за вероятността и топлинното излъчване на черните дупки. Седмата беседа се връща към нас самите и се пита как би трябвало да мислим себе си на фона на чудния свят, описан от физиката.
Една от мотивациите Карло Ровели да напише „Седем кратки беседи по физика“ е, да не сме толкова откъснати едни от други – хората на изкуството от хората на науката, хората от трудовото ежедневие от хората на висшите сфери на мисленето. Карло ровели представя реалността като съвкупност от взаимодействия. Той казва: Ние знаем много малко. Най-добрият метод е съмнението. Науката не се гради за хора, които са убедени в нещо. Тя много бавничко напредва от хора, които през цялото време се съмняват, но хора, които общуват, каза преводачът Нева Мичева.
В звуковия файл можете да чуете какво каза още Нева Мичева в интервю на Валерия Николова за предаването „Хоризонт до обед“.
