Срещу визираният от жената д-р Борис Стойчев в РЗИ – Враца се водят 3 проверки. Той е лекарят, който се прочу в скандално видео, когато в новогодишната нощ опита да изгони пациентка с увредено око и счупен таз от мездренското село Боденец. В цитирания по-долу случай става дума за възрастен човек, който е колабирал, чакайки медицинска помощ.
„На 29.01 закарах човек с повръщане, втрисане и колабиране в спешното отделение. Госпожата на регистратурата ме подложи на кръстосан разпит все едно е полицай. След като и дадох пълна информация, тя ми каза, че ако дежурният /лекар/ прецени, че пациентът не е спешен случай, трябва да заплатя прегледа на частно. Попитах как не е спешен случай и как го преценяват? Тя ми каза, че е длъжна да ме уведоми предварително и това е пак преценка на дежурния.
Излезе един господин – въпросният дежурен д-р Борис Стойчев и ми каза да си търся джипито, за да прегледа дядо ми. Попитах го къде да го търся и това нали е спешна помощ? Той ми каза, че джипито ни няма договор с тях и няма да прегледа дядо ми, който видимо беше много зле. Д-р Стойчев се обърна и ми затвори вратата. Позвъних на личния лекар и той ми каза, че нямат право да ме връщат, защото след като е колабирал се води за спешен случай и са длъжни да го прегледат. Затворих телефона и започнах да говоря на висок тон, че ще започна да снимам как оставят човека да умре в спешното и че утре ще ги пусна по телевизията. Излезе една жена и ми каза да го вкарам за преглед. Дядо ми не можеше вече да ходи. Виждайки състоянието му, ми дадоха количка и го вкарахме в кабинета за преглед. Борис Стойчев ми каза да платя 20 лева, за да го прегледа. Отговорих, че пациентът е пенсионер и е с ТЕЛК, но той настояваше да си платя. Платих. Измери му кръвното, преслуша го и ми каза: „Искате ли ЕКГ?“ Отговорих, че желая да направят всичко необходимо. Предупредиха ме, че ще струва още 7 лева. Съгласих се. Изписа ми рецепта за банка с медикамент и ампули. Купих я и му я преляха. Това беше. Пуснаха ни да си ходим. Отвън, докато чаках, се заговорих с човек, който каза, че е платил 20 лева за прегледа на 9-годишната си дъщеря. Прибрахме се.
На следващия ден – 30 януари, всичко започна от начало. Личният лекар ни се обади да отидем при него за преглед и да видим за настаняване в болнично лечение. Отидохме, той го прегледа и ни изпрати на рентген. Отидохме, направиха рентгена и излизайки от него, дядо ми пак колабира. Много се изплаших, звъннах на личния лекар, като пищях по телефона. Ревях и казвах: „Умира, умира!“ Едва успях да кажа къде се намираме. Кабинетът на джипито е на 10 метра от рентгена и той дойде веднага, за да помага. Повика линейка,а тези от рентгена, веднага му извадиха снимката и му я дадоха, за да я разчете. Спешно-приемното отделение се намира на 200-300 метра от рентгена, но линейката дойде след 20 минути, след като личният повтори обаждането и каза, че „не е поръчал кафе, а помощ за човек, който е зле и умира“. 3-4 минути след второто обаждане линейката и екипът бяха при нас, качиха го на носилка и се озовахме отново в спешното отделение във Враца. Какви консултации са му правени вътре не знам. Преляха му банка глюкоза и след като медикаментът изтече, го изкараха в инвалидна количка, за да си го водя вкъщи. Дадоха ми документите и ме изпратиха пак при личния лекар. Той ми обясни, че не могат да го приемат в диспансера, защото няма места. Настоях да остане в болнично заведение, защото ме е страх за живота му, но пак ми отказаха. Тогава настоях от личния лекар да ми издаде лист за настаняване в болнично заведение и го закарах в болницата в Монтана. Там ни приеха на минутата, нищо че беше пълно и там. Дядо ми се оказа с тежка пневмония. Веднага му взеха кръв пуснаха банка с лекарства и подготвиха антибиотик. Личният лекар ми позвъня, за да провери какво сме направили и как е пациентът. Разказах му. И му благодарих за човечността.
Питам аз сега: как във Враца не може да го приемат, как от спешното отделение пускат човек, който не може да си стои на краката? За какво плащаме осигуровки на държавата, данъци и т.н.?“