Празникът Сретение Господне датира от раждането на малкия Иисус, когато майка му Света Богородица донесла Божия Син в Йерусалимския храм, понеже според Мойсеевият закон всяко първородно дете от мъжки пол трябва да бъде посвещавано на Бога 40 дни след своето раждане.
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото – чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.