Продължава седмичната ни поредица, посветена на висшите училища по изкуствата. Днес се спираме на Националната художествена академия.
Държавното рисувално училище е открито в началото на октомври 1896 г. от интелектуалците и художниците Константин Величков, Иван Шишманов, Антон Митов, Иван Мърквичка, Борис Шац и Иван Ангелов. Това става след подписването на специален указ от княз Фердинанд.
Училището става Художествена академия през 1921 г. Днес там има два факултета. Възпитаниците могат да получат образователна степен бакалавър, магистър и доктор.
Снощи в галерия „Академия“ на НХА бе отбелязана 50-годишнината на сп.„Проблеми на изкуството“. Това бе и първоначалния тласък на разговора с проф. Бисерка Пенкова – зам.-ректор на висшето училище по научната и художествено-творческа дейност, главен редактор на специализираното издание юбиляр.
Списанието се издава от Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. То е единственото в България академично научно списание в областта на изобразителните изкуства, театъра и екранните изкуства – обясни пред Радио София проф. Пенкова.
Тя отбеляза още, че промените в българската действителност са се отразили и в мотивацията на младите при избора си на поприще.
Има положителна инерция – авторитетът на Академията продължава да е достатъчно висок и да привлича студенти. При изкуствата мотивацията е производна на вътрешното желание и потребност от усъвършенстване в дадена област. Освен желание и талант, студентът трябва да притежава творчески енергии.
При нас учителят не дава само професионални уроци. А със самата си личност, бих казала, дава човешки уроци. Изкуството не е само техника, овладени умения. Това е и морал – докъде, колко и какво влагаш в изкуството…
От друга страна, влиянието зависи най-вече от възприемащия. Той трябва да има нагласа и рецептори.
Обучението не е да ти държат ръката и да ти дават готови рецепти и правила.
Чуйте целия разговор на Гергана Гайдарова с проф. Бисерка Пенкова.
