Тази седмица посветихме нашата „Радиоприемница“ на висшето образование при изкуствата, а днес разгледахме възможностите и перспективата пред младите хора, решили да развиват таланта и потенциала си в сферата на театъра и киното.
И тъй като през 2018 г. Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ отбелязва своя 70-годишен юбилей, най-логично беше наш гост да бъде проф. Божидар Манов, един от преподавателите – доайени в Академията. Проф. Манов е преподавател по кинознание и драматургия, кинокритик и журналист с изтънчено и точно слово, член и председател на журитата на едни от най-престижните кинофестивали по света.
Казва, че първата му асоциация, когато стане въпрос за НАТФИЗ, е кратка, четлива и категорична и се побира в две думи: Моето училище.
Така се случи, че преди да попадна в НАТФИЗ с първия прием, когато беше открито образованието по кино в България (през септември 1973 г. за първи път в България започваше висше образование в три специалности – режисура, операторско майсторство и кинознание), та аз преди това вече бях учил в едно висше училище МЕИ „Ленин“. Бях дипломиран инженер по електроника и работех като инженер по електроника. Аз не бях изключение, много хора идваха в киното и театъра след една първа професия, разказа ни проф. Манов.
Аз вече имах едно висше образование зад гърба си, но истинското мое училище безспорно е НАТФИЗ. Това е едно много авторитетно, сериозно висше училище. Тази година НАТФИЗ отбеляза 70 години. Създадено е през 1948 г. като Държавно висше театрално училище и в него се подготвяха актьори и режисьори. По-късно сменя името си на Висш институт за театрално изкуство и продължава да подготвя специалисти в областта на драматургията и кукления театър и всички те са основното ядро на и досега действащия контингент от актьори и режисьори на българските театрални сцени.
Когато преди 73 години се откри второто крило, в посока на кинообразованието, това бяха наистина едни особени месеци на вълнение, защото нямаше опит в България. Дотогава киноспециалистите учеха и завършваха в Москва, някои идваха от училищата в Прага или от Полша. Малцина идваха от Париж, Лондон или Белград.
Системно, цялостно и планомерно обмислено образование на специалисти в областта на киното започна именно през 1973 г., като една от основните причини беше, че българската киноиндустрия имаше голямо производство. Поне по 25 филма годишно се произвеждаха за кината и още поне толкова за националната телевизия и имаше остър глад за квалифицирани специалисти. Така че НАТФИЗ има 70-годишна история, като календар съвпада с моите 70 години. А кинообразованието тази година ще навърши 45 години, аз се явявам от неколцината колеги, които бяхме в първия прием, и ето на – тези 45 години аз съм всекидневно свързан с моето училище, защото 5 години бях студент, а после преподавател.
Относно разликата между занаят и професия, проф. Манов посочи, че във всяка област на човешките знания и умения, във всяка професионална посока, има поне две нива на професионално образование, подготовка и реализация.
И в нашата професия, в театъра и киното, във всички професионални направления и реализации има две нива – това са двете нива на израстване и съзряване. Първото е нивото на занаята – уменията, които са задължителни и неизбежни.
Това е първото ново, а от там нагоре започва второто ниво – на овладяната професия в нейните пластове на усложнено и откривателско мислене. Няма как да се правят смислени и сериозни филми и да бъдат анализирани по един убедителен и задълбочен начин, ако авторът им не носи освен ученическите умения, които са задължителни, един по-мощен, далечен, примамлив, но изключително важен хоризонт, отвъд който са обезателно високите цели на всеки автор в изкуството, в която и да е негова област.
Още за студентите, за техния талант и за умението на преподавателите да го разгърнат, за невидимата субстанция в духа, която те кара да усещаш „другия“ въздух, който витае зад прага на Академията и без който не можеш да дишаш – вижте във видеото.