Приключих със суетата си да получавам награди, да се вълнувам от такива неща. Сега „Зелда“ съм я изтеглил от всякакви конкурси, не желая да участвам в конкурси, не желая да бъда номиниран. Така съм решил. Това каза в интервю за предаването „12+3“ поетът и драматург Елин Рахнев, когото Столичната библиотека обяви за Поет на месеца за януари. Беше мило, беше красиво, озарени лица. Това няма как да не ме прави по някакъв начин щастлив и още малко възможен, сподели по този повод той.
В поезията, ако не си кажеш всичко на 150%, няма как да е поезия, вярва Елин Рахнев:
Ако не направиш тотален стрийптиз със себе си, няма как да е поезия. Поне аз никога не съм бил от тези, които сядат пред лаптоп и започват да пишат стихове. При мен всичко е било, когато нещо извънредно става с мен. По тази причина говоря за тези 150%. Затова може би не пиша толкова често, не издавам толкова често.
Запитан защо тъгата е преобладаващо усещане в поезията му, Елин Рахнев каза:
Тъгата е навсякъде около нас, защото може би най-истинският ни живот са много несподелени неща, много неща, които сме пропуснали, много неща, които избягваме, които прескачаме. /…/ В „Зелда“ има безкрайна меланхолия. Не мога да си представя оптимистични стихове.
Поетът призова за повече внимание към съвременната българска поезия:
Както сега се случва със „Зелда“, както се случи и с „Канела“, хубаво е малко повече да се говори за поезия, не само за българските романи. Има страхотни поети, те са на ръба на музиката – малко повече внимание да им се обръща.
Последните години изцяло съм се скрил в театъра, там се спасих и може би всичко, което ще ми се случи тепърва, ще бъде свързано с театъра, признава Елин Рахнев:
Това е моето място. Там дишам нормално. Там се крия. Там си правя паралелните светове.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
