Лечителите от древен Тибет са вярвали, че която и да е храна, приготвена в определени пропорции и начин, притежава свойствата на лекарство и може да осигури благоприятен ефект върху човешкия организъм.
Те са разделяли всички продукти на „горещи“ и „студени“. Това обаче не е имало никаква връзка с температурата на храните. По-скоро разделението се е свеждало до това дали храната може да „затопли“ тялото и да го предпази от заболяване, а „студените” са унищожавали причинителите на заболяванията.
