Тази седмица се състоя премиерата на „Палачи“ – пиеса на знаменития Мартин МакДона в Театър София. В „Сценична треска“ гостуваха режисьорът Стоян Радев, преводачката Златна Костова и авторът и изпълнител на Музиката Дамян Михайлов. Интересно е, че той е в 12 клас на Класическата гимназия, но вече се подготвя да кандидатства театрална режисура. Всеки се вълнува по различен начин и от различни неща. Преводачът избира пиесата, за да я преведе, режисьорът е привлечен от нещо, за да я постави, а музикантът без вълнение, ще направи халтура. В разговора се търси отговор на този въпрос – какво е вълнуващото за всеки един от екипа.
Събеседниците поглеждат абстрактно към понятието „Палач“, защото всеки има своите палачи в живота. Заключението е, че най-безмилостният палач е страхът.
Пиесата “Палачи”, чието действие се развива през 60-те години в Англия, сякаш илюстрира процеса, в който заплетените криминални перипетии могат да разклатят системата от морални клишета, на която стъпва всяка господстваща идеология. Трудността да бъде установен извършителят на обсъжданото престъпление започва да поставя под съмнение лесните отговори, засягащи и всички останали сфери на живота. Зрителят може да попадне в плен на мрачни догадки и напрегнатото му любопитство дълго време да бъде изкушавано, но истинското събитие произтича от възможността въпросът “Кой е убиецът?” да придобие по-голямо значение и да надхвърли рамките на сюжета. Защото може да се окаже, че търсенето на виновника ще ни отведе пред огледалото, откъдето в нас вечно се взира собственият ни страх, огромната ни суета и ужасът от липсата на друго. А може би има друго, но пътят натам изглежда рискован, защото по него трябва да се върви без привичния багаж от готови решения, които правят живеенето уютно и защитено. На помощ ни идва само абсурдният смях, който при МакДона е единственото сигурно нещо.
Другата отправна точка в разговора е музиката, създадена от Дамян Михайлов, като съвсем отделна линия в пиесата, като контрапункт, а не като подкрепа на действието. Тя се изпълнява на живо както в спектакъла, така и в студиото на „Хоризонт“.
За страховете, които са нашите вътрешни палачи, чуйте режисьора на пиесата Стоян Радев. За музиката като контрапункт на представлението, чуйте младия композитор и изпълнител на живо в спектакъла, ученика от Класическата гимназия Дамян Михайлов. За вълненията на преводачката Златна Костова, за сценичната треска на екипа, за смеха на публиката от началото до края на пиесата, чуйте интервюто на Бояна Андреева в прикачения звуков файл.
