На фона на политическата несигурност у нас все още стои нерешен въпросът кой ще замести в Брюксел Кристалина Георгиева като представител на България в Европейската комисия, след като тя обяви, че напуска поста на 31 декември. По процедура кандидатът се предлага от българското правителство, но то е в оставка и Бойко Борисов обяви, че неговата партия няма да номинира кандидат. Другият вариант е българският еврокомисар да се посочи от следващия министър-председател – независимо дали на служебно правителство или на кабинет сформиран от други партии в това НС. Изборът на човека обаче за поста трябва да бъде съобразен не само с вътрешнополитическите договорки в София, но и с много сложната политическа ситуация, която го очаква в Брюксел –
При персоналния избор на кандидата за следващ български еврокомисар, овластените политически фигури в България трябва да имат предвид, че моментът за кадрови промени в Брюксел съвсем не е най-подходящият.
Юридически, назначаването на българския член на ЕК зависи единствено от председателя й Жан-Клод Юнкер. Политически обаче нещата са далеч по-сложни и не всичко опира до професионалната квалификация на кандидата. Процедурата изисква Юнкер да се консултира с мнението на депутатите в Европейския парламент. Както всички останали, българският кандидат-комисар ще се подложи на изслушване в комисия от евродепутати, което ще се предава на живо. Този формат стана известен на широката българска публика около представянето на неуспялата кандидат-комисарка Румяна Желева през 2010г.
Ако сега поради някаква причина евродепутатите гласуват, че кандидатът за наследник на Кристалина Георгиева не става за поста, тяхната позиция няма да има правно обвързваща стойност. Но, в този деликатен момент Жан-Клод Юнкер не би могъл да си позволи да игнорира мнението на Европейския парламент. Това би отровило климата в отношенията между двете институции, а и е немислимо новият български еврокомисар да предлага законодателство на депутати, които са го обявили за негоден. Досега не е имало случай в средата на мандата на Европейската комисия да бъде назначаван комисар против волята на европейските избраници. Затова спокойно можем да приемем, че третият решават фактор за българската кандидатура, след Юнкер и българския премиер, е Европарламентът.
А там се заформя истинска каша от интриги, интереси и борба за надмощие.
На 17 януари в Страсбург трябва да бъде избран новият председател на Европарламента, на мястото на германския социалист Мартин Шулц. Той изкара още един мандат след партийно споразумение с другата голяма формация в парламента – дясната Европейска народна партия. Тя пък получи председателите на Комисията и Съвета – Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, премиери излъчени от десницата. Договорката беше след края на мандата на Шулц, ротацията отново да върне председателския пост на ЕНП, където вече готвят няколко кандидати на вътрешнопартийни избори идната седмица.
Шефът на групата на социалистите обаче, италианецът Джани Питела, обяви, че няма да приеме „десен монопол“ на върха на 3-те евроинституции и издигна собствената си кандидатура, подкрепена единодушно от левите. Така възникна риск от разпадане на голямата ляво-дясната коалиция, която изолираше влиянието на всякакви националисти като Льо Пен и Фарадж и гарантираше безпроблемното гласуване на всички решаващи за ЕС закони, предлагани от комисията „Юнкер“.
При пряк сблъсък в гласуването между социалистите и десните, балансьор за избора на председател ще се окажат Консерваторите, Либералите, Зелените, крайната левица и крайната десница. Какъвто и да е крайния резултат, разривът между ЕНП и Социалистите е съвсем възможен, независимо кога се представи за изслушване българският кандидат-комисар – преди или след 17 януари.
Това предполага поводи за реваншизъм от едната или от другата политическа група и не трябва да се изключва, че именно комисарят от България може да се превърне в изкупителна жертва на партийното противопоставяне. И най-малкото петънце в биографията му ще бъде гледано под лупа.
В последните месеци Еврокомисията на Юнкер понесе тежки удари в медиите, заради обвинения в конфликт на интереси срещу предшественика му Жозе Барозу, бившата комисарка Нели Крус и непремерените изявления на сегашния германски комисар Гюнтер Йотингер. Фактът, че Юнкер много държи Йотингер да поеме ресора бюджет от Кристалина Георгиева, още повече ожесточи част от евродепутатите. Йотингер обаче само ще се яви на събеседване, без повишението му да бъде подложено на гласуване. „Прощален подарък от приятеля“ на Юнкер – Мартин Шулц, коментират някои наблюдатели в Брюксел. Независимо дали това е истина или не, очевидно председателят на Еврокомисията се съобразява с решението на евродепутатите и ще държи на безупречната репутация на неговия екип.
Без съмнение, ако българската кандидатура за комисар е твърде партийно оцветена в едната или в другата посока и особено ако има въпросителни в декларацията ѝ за конфликт на интереси, Жан-Клод Юнкер няма да се поколебае да оттегли човека и да поиска от София друг. Така че, вместо да мечтаем за този или онзи апетитен еврокомисарски ресор, да се надяваме първо, че България ще избегне ново публично унижение на европейско равнище.
