От понеделник, 15 януари, до петък, 19 януари, в нощната програма на Радиотеатъра ще чуете 3 световно познати и перфектно конструирани романи в аудиоверсия.
В понеделник и вторник са първа и втора част на „Изложба на рози“ от Ищван Йоркени, драматизация и запис на режисьора Кръстьо Бойковски от 1983 г., осъществени с актьорите Асен Ангелов, Леда Тасева, Йорданка Кузманова, Ани Бакалова, Юри Яковлев, Кристиян Фоков, Люба Алексиева, Светослав Пеев, Вълчо Камарашев, Венета Зюмбюлева и Антон Горчев. Оригиналният запис се съхранява в Златния фонд на БНР и е дълъг 78.50 мин. Този аналогов запис с минималистичен стил на аудиодизайна и пестеливи музикални преходи, които допълнителният монтаж за разделянето на постановката в 2 части се постара да продължи, разчита на актьорското изпълнение на един брилянтен букет от грижливо съчетани гласове, сред които изпълнението на Леда Тасева е истински връх.
Ищван Йоркени (István Örkény) е известен като прословутият майстор на гротеската в унгарската литература и един от най-добрите унгарски писатели през втората половина на 20 век. Автор е на романи, пиеси и сценарии за филми, известни и в Япония, Австралия и Америка. След Втората световна, която прекарва като военнопленник, за дълги години в Унгария му е забранено да публикува заради политическите му убеждения, намерили най-ясното и кратко формулиране в едно негово изказване по радиото за радиото на онези години, което гласи: Лъгахме през нощта, лъгахме през деня, лъгахме на всички честоти.
„Изложба на рози“ е последният му роман, публикуван през 1977 г. Въпреки че действието и героите на романа са от действителността на Будапеща, идеята хрумва на автора по време на пътуване до Ню Йорк, когато случайно попада на документален филм за смъртта и умирането по телевизията в своя хотел. „Изложба на рози“ изследва детайлно, последователно и до пределите на абсурда човешкото поведение преди смъртта, като свързва тази тема с още една главна и важна тема – воайоризмът и лешоядството на модерните медии. Още през 1977 г.
В сряда е „Цветният воал“ от Съмърсет Моъм, драматизация на Богдана Костуркова с участието на Ирини Жамбонас, Катя Павлова и Златин Цветков, постановка на режисьора Димо Димов.
Романът се появява през 1925 година като поредица четиво с продължение в пет последователни издания на списание „Космополитън“.
Моъм е майстор в това да интригува и да бави развръзката до точно избрания момент, когато ни я сервира с подобаваща изненада.
Ивлин Уо
В четвъртък и петък са двете части на един друг световноизвестен роман, този път от Франция. „Климати“ на Андре Мороа е написан през 1928 и незабавно става бестселър във Франция, след това и в цяла Европа.
На пръв поглед това е една като че ли много проста история. Андре Мороа сам е фиксирал основната ѝ конструкция в две точки.
Първа точка: Обичам, но не съм обичан.
Втора точка: Обичан съм, но не обичам.
Върху тази проста формула с изненадваща развръзка е построен тъничък роман за четенето, писането, говоренето и за тишината, един от онези дълбоко проникновени френски текстове, които изумяват с точността на наблюдението и пестеливостта на изказа. Това е роман, в който неказаните неща, тишината и мълчанието са изключително важни.
Като радио продукция „Климати“ е едно от изключителните постижения на режисьора Илия Добрев в разчитането на нюансите на текста, работата с актьорите, аудио решенията, постигане на ритъм и енергия на аудиото. Нина Стамова, Георги Кадурин, Мая Бабурска, Параскева Джукелова, Елена Райнова и Гергана Кадиева работят за премълчаните неща в това омагьосващо аудио.