В Драматично-кукленият театър „Иван Радоев“ в Плевен последните месеци са особено натоварени . И интересни. Двете премиери „Цимбелин“ на Шекспир , поставена за първи път у нас от режисьора, признат познавач на Шекспир Лилия Абаджиева и авторовият спектакъл на режисьора Димо Дешев „Българите идат“ отново предизвикват заслужен интерес на публиката не само в Плевен. Вече има покани и за гостувания в чужбина на театрални фестивали.
Зад завесата обаче един театрал вече 43 години помага на режисьорите…Киро Крачунов, помощник-режисьор e прекарал своя живот на сцената, но скрит за погледа на зрителя. Освен приятел на всички в театъра помощник-режисьорът перфекционист, той е и суфльор на повечето постановки:
Преди много години беше и възложиха на помощник-режисьорките да бъдат и суфльори. Следя текста и й подавам, колкото мога, защото тя е много специфична работа – трябва да усетиш точно кога актьорът има нужда да му подадеш, а не той говори – ти говориш, той говори и ти говориш – и става какафония. Гледаш му погледа, ако погледът е празен, в един момент, значи не знае за какво става дума. Една думичка е достатъчна и той продължава нататък. Ама аз знам пиесата вече почти наизуст и си знам къде са слабите места! Още като репетираме, аз подчертавам, тези думички или сигнални реплики, където запецва актьорът – просто му бягат и там – веднага подавам. На спектакли аз също стоя отстрани. Това за актьора е една опора – като поглежда встрани, той е по-спокоен.