Отвреме навреме се случва и българските поети да останат в пътя си.
Хайде да не ползваме този глагол „оцелявам“. Все оцеляваме. Нека веднъж да се обърнем и навътре в себе си, и към по-високите си хоризонти, по-далечните си хоризонти, по-високите си небеса и да кажем нещо друго: ето, все пак има българи, които притежават достатъчно кураж, храброст, енергия, за да останат в пътя си. Между тях и неколцина поети.
Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ поетесата и журналист Мирела Иванова и уредник на къщата – музей „Иван Вазов“.
Разбира се, че ми е трудно, не по-малко трудно, отколкото на всеки чувствителен и свръхчувствителен човек и всъщност се справям благодарение на поезията, благодарение на словото. Поезията от дете ме научи, че съществуват и други високи, свободни, необятни светове. Можеш за мъничко да прекрачиш и в тях и след това връщането е по-сложно, но винаги има връщане, стига да вярваш в това, което правиш и да си посветен.
Според Иванова, в настоящата политическа ситуация има два варианта – бързо разпускане на народното събрание или оставането му като обществото не би приело нито единия:
Всички, които сме чели своите класици от след Освобождението до ден днешен, ще видим, че това е голяма драма за българите – че ние не съумяваме да живеем като общност, а винаги в едно тежко противопоставяне – настръхнали едни срещу други. Вероятно е защото сме южни хора, защото имаме слажна история, защото дълго сме били под робство, и сме се учили да се спасяваме поединично, индивидуално.
Поетесата издаде и своята рецепта за индивидуално спасение – думите, семейството, работата.
Може би съм се научила да се спасявам в обичта. Аз обичам всичко, което избирам да върша. Върша го с огромно посвещение, с мерак, с ведра всеотдайност. Това е! Голямата и най-сложна наука е обичта, посвещението.
