Седмици преди рождения ден на Вирджиния Улф, на книжния пазар у нас се появява емблематичната ѝ творба „Собствена стая“, съдържаща емблематичното монографично есе на Улф. Преводачът на изданието Иглика Василева коментира за „Хоризонт до обед“, че второто издание на емблематичното есе излиза 19 години след първото:
Мисля, че е крайно нужно в този момент, не само за това, че е на тема феминизъм, а защото е много изящно написано и влиза за тези поредица на издателството, в която беше на Рилке – „Писма до един млад пое“ и „Писмата до една млада жена“ – такива неща, които са издържали на изпита навремето – непреходни, стойности.
Книгата съдържа две лекции на Улф, изнасяни пред жени в колежи в Оксфорд през далечната 1928 година, които тя по-късно преработва и издава в собственото си издателство под названието „Собствена стая“:
Феминизмът, за който става дума в есето, е доста по-различен от днешния феминизъм. Това е един период, когато жената се бори за избирателни права, за равнопоставеност, за това да ѝ бъдат отворени вратите към всички професии, за да може и тя да твори наравно с мъжа. Това са съществени, важни неща, за да може светът, а и литературата да видят женската гледна точка.
На обложката на първото издание Улф изрично подчертава, че есето ѝ е художествена измислица. В него тя се концентрира не върху другите проблеми, а именно върху творческите проблеми на жената като творец.
За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, когато твори. Мъжкото и женското трябва да си сътрудничат. Само тогава процесът може да бъде завършен, пише Вирджиния Улф.