През 2018-а година се навършват 140 години от раждането на Пейо Яворов. Годишнината ще се отбележи с различни събития.
Изисква се особена ситуация в широкото литературно поле да се съгради една литературна личност. Тя е един образ за съответния автор, който е опредметен в масовото съзнание и който представлява една схема. Разбира се, тази схема може да бъде по-богата, много по-схематична. Яворовата е извънредно сложна. Това е времето на българския литературен персонализъм, т.е. времето, в което се фиксира общественото внимание върху личности, времето на кръга „Мисъл“ – 1904-1912-а година. Яворовата литературна личност, наред с тази на Пенчо Славейков, са най-силната, най-ярката изява на този литературен персонализъм. Това каза в интервю за предаването „12+3“ проф. Михаил Неделчев, литературен критик, публицист и общественик.
Започнах да работя по-сериозно върху Яворов през 1975-а година, когато имах огромното щастие да бъда в екипа, макар и като чирак, който подготвяше петтомника със събраните съчинения на Яворов за издателство „Български писател“. Тогава написах моите коментари към том 1 и са препечатвани след това два пъти, цитирани многократно. На базата на такива съвсем текстологически и фактологични проучвания израсна моята концепция за яворовата литературна личност. За трите социални роли на Яворов, в които той последователно се вживява и остават автобиографични следи в неговото творчество, обясни критикът.
За отбелязването на годишнината ще има две конференции, на които ще бъдат прочетени десетки доклади за Яворов, съобщи проф. Неделчев и добави:
Тази година ще имаме и възможността да приветстваме новия носител на наградата на Яворов, която се дава на пет години. В момента журито заседава, за да вземе своето решение.
За различните социални роли на Пейо Яворов чуйте в звуковия файл.
