След книгите и киното, днес в „Радиоприемница“ бе ред на театъра. Силно започна сезонът в това изкуство. Спокойно можем да кажем, че в средата на театралния сезон се натрупаха доста заглавия, които заслужават зрителското внимание.
„Кради по-малко“ от Дарио Фо, постановка на Ивайло Христов в Сатиричния театър, безспорно е сред впечатляващите предложения в афиша. Сред комедиите с вкус на драма можем да подредим „Иванов“ на Младежкия театър с режисьор Стефан Мавродиев. С две от най-нашумелите премиерни заглавия Народният театър изпрати 2017 година. Това са – „Калигула“ и „Лисичета“. Фактите сочат, че „Калигула” от Албер Камю, на режисьора Диана Добрева и с Деян Донков в главната роля, е и най-гледаното представление в Народния театър за първата половина на сезон 2017-2018 г., с близо 3 000 зрители от премиерата си на 27 октомври досега.
„Лисичета” на Бина Харалампиева по прочутата пиеса на Лилиан Хелман пък беше представена на 14 декември, но вече се радва на огромен зрителски интерес. С „Танцът Делхи“, също премиера в Народния театър „Иван Вазов“, Галин Стоев ще встъпи в новата си длъжност на директор на театъра в Тулуза, Франция в следващите дни.
Затова ние в „Радиоприемница“ поканихме две дами, които не само, че разбират много от театър, но толкова добре владеят магията му, че умеят да превръщат градовете в „сцени“ за една нощ, така че животът придобива други измерения, наситен с особен артистичен смисъл, вкус и аромат. За магията на сцената разговаряхме с Мария Панайотова и Катерина Миланова – организатори на едно от най-големите театрални събития в България – „Нощ на театрите“.
2017 година беше юбилейна за българската „Нощ на театрите“. Направихме своето пето издание, иначе инициативата се случва в 11 държави, а всичко е започнало преди 9 години в Хърватска.
Идеята е на Елеонора Роси, преподавател по актьорско майсторство във Франция. Още на втората година се присъединяват и други държави.
Част от екипа в България е и Стефан Щерев, а за началото Мария споделя, че е започнало от споделянето на мечти, свързани с театъра.
Ние с Катя сме зрители, но имаме маркетинговата основа, а Стефан е театралната гледна точка. Досегашните издания обаче показват, че екипът е бил успешен.
Първото издание беше само в София, а от втората година станахме национални.
Българският театър изглежда доста адекватен и на гребена на вълната на европейския театър. Нивото е доста високо и това, което ми липсва според мен, е да вкара колкото може повече млади хора, защото те са следващата публика, която ще разнесе славата на българския театър и ще запали своите връстници да влязат в него, казва Мария Панайотова.
Трябва да се правят нови неща, защото, колкото и театърът да е живо изкуство, неговият замисъл е да бъде близо до хората и да може да пресъздава нещата, които се случват в обществото по някакъв по-артистичен начин, допълва Катерина Миланова.
Целия разговор с Мария Панайотова и Катерина Миланова – вижте във видеото.
