Крум Зарков от „БСП за България“ определи пред „Хоризонт“ президентското вето върху Закона за противодействие на корупцията като очаквано и аргументирано:
Това е поредната критика на този закон. През целия този дебат, който тече доста усилено още от лятото, никой, освен управляващите, не намери да каже добра дума за него. От тази гледна точка президентът е в пълното си право да подчертае, че този закон има един огромен дефект, а именно, че разпоредбите в него няма да постигнат целта, която е заложена – ефективната борба с корупцията. Не спирам да се надявам, че инатът ще отстъпи на аргументите. В ГЕРБ също има юристи и политици, които разбират, че законът няма да проработи. Дали те ще продължат по логиката „важно е да има нещо, колкото да кажем, че правим нещо“ или ще се възползват от този шанс да преразгледаме из основи този законопроект и ако трябва да подготвим по-добър, това зависи от тях. Надявам се те да проявят разум.
Мотивите за ветото на президента са напълно аргументирани, но позицията на президента е изначално шизофренична, защото той продължава да не може да осъзнае големия философски проблем на този закон. Това коментира пред „Хоризонт“ Христо Иванов, лидер на „Да, България“:
Големият философски проблем на този закон е, че ние, за да охраняваме корупционното статукво, трябва да има имитация на мерки за борба с корупцията и този закон изначално е една такава имитация, в която и БСП, и президентът се включиха. Защо казвам имитация? България има антикорупционен орган и този антикорупционен орган се нарича прокуратура, защото корупцията е престъпление и тя се преследва основно със средствата на наказателното производство, чийто господар и основна сила е държавното обвинение – прокуратурата. За да борим корупцията ефективно, трябва да имаме реформа на прокуратурата, така че тя да се превърне в ефективно средство за борба с корупцията, докато в момента българската прокуратура не само не се бори с корупцията, а тя е източник на корупция, ако трябва да цитирам председателя на Венецианската комисия. Парадоксът е, че за да охраняваме това корупционно статукво, за да не пипаме неговия институционален фундамент, ние правим една имитация. Тази имитация рискува да се превърне в “бухалка от ново поколение“. Това е изключително опасен закон.
Цялото интервю с Крум Зарков и Христо Иванов можете да чуете от звуковия файл.