За много от младите бургазлии това е просто един квартал, който е със сравнително добра локация, кошмарна инфраструктура, наблъскани една в друга стотици кооперации и живот в условията на уникално воайорство от всички страни, а някога този квартал имаше собствен дух, който днес е напълно непознат.
Кооперациите ги нямаше, а там бяха само малки къщички, в които живееха будни хора – творци, актьори, музиканти.
Ето как е видяла този момент от историята на квартала Марина Николети в „Из бургаските махали”:
Зимна вечер в началото на седемдесетте… Из уличка покрай Съда (тогава Новият още го няма и като сграда) се разнасят звуци на пиано. Увертюри, пиеси, канцонети, сонати… „Лунната соната” на Бетовен звучи особено нежно в този час… като тих плисък на вълна, като докосване на отразени лъчи до момчешко рамо, като шепот в ухото на момиче…
Лятото…. Лятото в градинката е типично италианско…. По бургаски… Гушнали своите ученически изгори, „мафиозите” слушат в изпълнения на китара „Бийтълс”, песни от градския фолклор и цигански романси… Понякога към китарата се присъединява и нечия цигулка… И става още по-италианско. И съвсем бургаско. Тогавашните младежи все още са готови да защитават в битки „своите”. А девойките още чуват в сънищата си как под „Очи черные” по струните на китарите минава Yellow submarine… Не просто космополитно, направо космическо…
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=krIus0i9xn8]
А след неотдавнашната реконструкция градинката на Съда пак се пълни с деца…
