Владимир Полеганов е тазгодишният носител на голямата награда за нова българска художествена проза „Хеликон“. Романът му „Другият сън“ беше излъчен измежду 12 номинирани автори, сред които присъстваха имената на Милен Русков, Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев, Радослав Парушев, Мария Станкова.
Владимир е писател, преводач, сценарист и критик. Завършил е магистратура по „Клинична психология“ и „Творческо писане“ в Софийския университет. За предаването „Хоризонт за вас“ той сподели, че е изключително доволен и много щастлив от 2017 година:
Беше година на много много събития за мен. Мина страшно бързо и неусетно. Донякъде още живея в 2016-а, но тези събития я „закотвиха“ . Най-много се радвах на това, че книгата ми намери някакъв отзвук сред читателите и получи внимание, което пък за мен беше важен знак, че този тип литература – фантастичната, която сме свикнали да пренебрегваме като по-лека по-приключенска, по-несериозна – всъщност има читатели и дори „сериозните“ читатели обръщат внимание на този тип литература. Тоест мит е, че има литературни кътчета, които са невидими.
Не мога да отговоря кога съм разбрал, че мога да пиша, защото аз като малък много рисувах – основно животни и странни карти и предмети от измислени светове. След това изведнъж престанах да рисувам, но започнах да чета. Започнах да чета основно истории за странни животни и фантастични приказки. Предполагам, че това е моментът, в който рисуването е преляло в писането. В тийнейджърска възраст започнах да пиша повече и така постепенно писането и литературата се превърнаха в един център за мен, който винаги е бил, още от училище и в университета, въпреки че записах „Психология“ и мисля че естествено се случи
Клишето за фантастиката е, че тя описва бъдещето и чуждите светове. Всъщност фантастиката работи единствено с настоящето и с всички онези места в настоящето, които подлежат на промяна или са заплашени от промяна или ще еволюират по някакъв начин. Затова тя е типът литература, който трябва да е непрекъснато вгледан в настоящето и да следи всички промени и процеси. Разбира се, това не я прави съвършен жанр, защото разбрах в последната седмица че романът на един голям фантаст – Уилям Гибсън, който въвежда термина „киберпространство“ в литературата още през 80-те – който трябваше да излезе в началото на 2018-а, но е отложен с още една година, защото трябва да го пренапишете. В една от неговите прогнози за близкото бъдеще е включвал победа на Хилари Клинтън на изборите в Щатите ….
За 2018 година Полеганов си пожела хората да започнат повече да мислят за природата и то със съзнанието, че тя е част от нас и трябва да я опазваме. Най-голямата трудност пред младите автори е опасността непознатото име да не предизвика интерес в пренаситения пазар, сподели още авторът, чиято първа книга е била публикувана през 2013 година:
Рекламата много често и много лесно имитира сериозното говорене за литература. Според мен, тайната е в това читателите да четат без да се опитват да се влияят от всички коментари и след това да четат коментарите и критиките, вече като читател който е прочел книгата, за да може да влезе в диалог с написаното.
Детската литература преживява нещо като Ренесанс, защото дълго време не е имало качествена детска литература като оформление, съдържание качество на превода, а напоследък са се появили издателства, които обръщат внимание на детската книга, сподели писателят, който се кани да започне нов роман през 2018 година.
