А жената Силвия Сотирова, която си е наредила витрината и която е и продавачката в магазина и всичко останало, се спуска радостно да ти обясни и покаже на телефона си снимки на своите предишни витрини, които е правила всяка седмица от наличната си стока, на един предишен адрес. Много е горда, когато хората спират отвън да се полюбуват на витрината.
Винаги искат да купят нещо именно от показаното на витрината. Силвия откликва моментално, като го сваля от манекена, защото след това пак ще нареди друго и пак хубаво.
Силвия Сотирова не е нито дизайнерка, нито художничка, нито даже собственичка на магазина. Тя просто е една жена, която изкарва парите за своето семейство, но така че, това което прави да я радва самата нея. Сама си е началник и сама изисква от себе си да създава радост докато работи и на себе си и за купувачите.
Преди да подхване магазинчето за дрехи , чанти „Втора употреба” , тя по същия начин е действала и в ресторантчето , където е правила сватби, кръщенета, обеди и вечери за посетителите. И бутилки не изхърля, а прави от тях рисувани вази, често ги подарява за някой празник на клиентите си.
А колко снимки е направила на подредените от нея като „картини” предястия, салати, яденета, десерти. Само за да види как клиентите й ще ахнат , ще се зарадват на красивото. АМА! Какво АМА? Все идва денят в който или ти вдигат наема или ти казват, че помещението им трябва за друг бизнес и пак тръгваш да търсиш какво и как да работиш… „Ей, така си живеем тук, нямаме време да се радваме, а животът си отминава.” – завършва своя разказ моята нова позната. А как й се иска на Силвия да работи спокойно е да открива всеки ден радостта .
Савка ЧОЛАКОВА , БЛИЦ