Струва ми се, че думите на изтеклата година са много, да не кажа прекалено много – все пак беше изборна година, много се изговори срещу изборите, по време на изборите и особено след изборите. Обаче за мен 2017-та ще остане в главата ми с една-единствена дума. Знаете ли коя е тя – „молекула“. Така писателят Христо Карастоянов отговори в ефира на „Хоризонт“ на въпроса за това кои са най-важните думи на изтичащата година.
Аз наистина нямам представа какво се разбира под молекула в този смисъл – в смисъла на скандалите, които се разразиха в последните дни, продължи писателят, отбелязвайки събитията в политическото и общественото пространство от последните седмици, когато се водеше ожесточен дебат заради решението за мораториум върху финансирането от Здравната каса за някои нови лекарствени молекули:
За мен молекулата беше нещо много мъничко, а изведнъж се оказа, че нещо друго означава тази дума – за малко да събори единството в парламента, да попречи на правителството и най-вече на Председателството ни, защото, нали знаете, сега всичко е подчинено на Председателството – да не се излагаме пред чужденците.
Страхувам се, че нещо е объркано вече – не знам точно какво, но нещо е объркано. Друг път е било ясно: ние – тук долу, те – там горе. Сега стана едно… и те там горе нещо не се разбират добре, току се прецакват, току си обръщат гръб, едни такива истории, допълни Карастоянов, който коментира и кои ще бъдат водещите събития за следващата година, като изтъкна, че европредседателството ще е акцентът:
Поне тези няколко месеца, когато ще бъдем на върха на Европейския съюз… Но не знам, мисля си, че когато то свърши, всичко ще си продължи по старому – не знам, дано да не съм прав.
Христо Карастоянов коментира и процесите, свързани със сферата на литературата, като каза, че се надява у младите хора да се върне интересът към писаното слово и по-специално към качествените издания:
Защото в националния литературен процес и в книгоиздаването започват да се случват неща, които лично мен нещо ме стъписват – дано по някакъв начин и издатели, и автори да направят всичко възможно отново да върнат младите хора в книжарниците, защото книжарниците – да, живнаха, но като че ли младите хора, аз поне нещо не ги виждам тук – в ямболските, в нашите книжарници не ги виждам. Те не са виновни, естествено. Те се засипват от неща, които са, меко казано, далече от истинската литература и може би те самите се лутат. Но пък познавам и млади хора, които имат чудесен вкус – вече изграден – и дано да се умножават.
Що се отнася до годината, искрено се надявам, че няма да има такива хилави скандалчета, като например скандалът в Шумен със спряната награда на името на Иван Пейчев, и други такива неща, които дори не се превърнаха и в истински скандали, каквито в по-предните години имаше в литературния живот…
Дано нещо да се промени в отношението на издатели и автори към техните читатели, защото обратното е трудно, обобщи надеждите си за 2018-а Христо Карастоянов.
Интервюто с писателя, чийто роман „Една и съща нощ“ престои да излезе и в Съединените щати на 9 януари, можете да чуете от звуковия файл.
Във връзка с новото издание зад Океана, Карастоянов отбеляза: Аз също много се радвам и ми е много любопитно как там ще приемат една книга за 20-те години в България, за всичките ужаси, които са преживявали героите от тази книга.