Това е заглавието на биографичната книга-албум, която представя рода, учениците и приятелите на големия български пианист проф. д-р Атанас Куртев. Единият му род води пряко към Антим I, вторият е от Долна баня, има връзка с Варна и Добрич, както и с Жеравна. Пианистът разказва и за майка си и баща си, за тяхната първа среща. Увлекателни са разказите за срещите с наследниците на Софроницки и Скрябин. Има размисли за творчеството на Александър Скрябин белязал творческия му път. Спомените го връщат към учителите му. Самият той прави портрети на свои съвременници – хора с които е контактувал още от студентските си години, та чак до днес. Тук могат да бъдат открити рецензии за негови концерти, отбелязани са и неговите ученици.
В подобна книга не могат да бъдат пропуснати разказите за срещите със Святослав Рихтер, Инокентий Смоктуновски, Марсел Марсо, Клаудио Арау, Артур Рубинщайн.
Винаги, когато свиря някаква серия от произведения за себе си, си наименовам произведенията. Ето например скрябиновите етюди нямат названия от автора. Те не са програмна музика като прелюдиите на Дебюси, но ето аз ги давам така – „Кръстният път на Христа“, „Тих пролетен дъжд“, „Крайморският фар“, „Снежна виелица“, „Връщане на жеравите“ и така нататък. Същото съм направил с прелюдиите на Шопен, с интермеците на Брамс – казва Атанас Куртев, а целия разговор на Милена Николаева може да чуете в звуковия файл.
